Много от колегите ми се изказват против книжните предизвикателства. За мен е хубаво човек да си поставя цели, това го държи мотивиран. Една година е достатъчно дълъг период, за да се натъкне човек на поне няколко книги, чиито прочит не е лек, но си заслужава. В такива моменти е хубаво да имаш някаква цел, към която да се стремиш, или поне план, които да следваш. Моето предизвикателство не е нищо повече от план относно книгите, които мисля да прочета.
Миналата година си бях поставил цел от 30 книги и я изпълних, макар и в последния ден. Тухлите на Сандерсън и Ротфус, колкото и да са увлекателни, отнемат доста време. През 2015 се надявам да надградя и вдигам летвата до 35 книги, но този път не си оставям пълна свободата да чета само фентъзи/научна-фантастика, както правех до сега.
От посочените 35 книги планирам пет да бъдат нехудожествена литература, пет биографични и пет класики(които до сега не съм пробвал да прочета!). Освен това планирам да ги чета на три различни езика, което никак няма да ми помогне. Очертава се любопитна литературна година.
И кой каза, че предизвикателствата не са забавни?
