Според последната статистика в България средно се харчи по 12 лева на година за книги. Което ме навежда на мисълта дали това означава, че след като аз тази година съм похарчил около 200 лева из книжарници същевременно съм оставил ~15 човека без никакво четиво цяла година? За жалост реалността е още по-трагична.
Дали ако застана на някой булевард с по три копия на 4-5 световни бестселъра и ги раздавам на желаещите безплатно, някой ще ми обърне внимание? Най-
вероятно да, ако два от тях са “Здрач” и “Петдесет нюанса сиво”. Според световна статистика, която намерих, един средностатистически човек прочита 17 книги годишно. Да, това наистина са седемнадесет книги всяка година, но какво би се получило ако имплементираме тази извадка за българската реалност? Тъй като не съумях да открия актуална такава, ще се позова на извършени онлайн анкети, които показват, че 70% от нашите сънародници не купуват нито една книга годишно. Ако можехме да опровергаем тези цифри с аргументи от рода на често посещавани библиотеки и/или много безплатни/нелегални интернет книги, положението все щеше да е по-добро. Истината обаче е друга – българите просто не четат и ще се позова на друга анкета, която открих из доста голям български портал, извършена тази година – средно един човек в България прочита около книга и половина. Точно така, това е книга и половина.
Преди малко повече от десетилетие в световен мащаб се появи един огромен феномен, който накара млади и стари, четящи и не толкова четящи, да седнат и да прочетат нещо, а понякога дори да си закупят собствено копие. Дали се сещате за какво говоря? Това е поредицата на небезизвестната британска писателка Джоан Роулинг – “Хари Потър”. Много от вас сега ще направят асоциация в стил “очилат магьосник” или “детски приказки”, но аз нямам намерение да навлизам в тази област. Просто ще изтъкна, че проучвания направени доста по-късно, а по-точно преди две години, сочат, че 20% от хората, които четат повече от средното в световен мащаб са били въведени в литературата именно от книгите за малкият чародей. Очевидно е, че много от гласувалите са били на правилната възраст в правилният момент, за да бъдат омагьосани от Хари и неговата магическа пръчка, но резултатите показват, че след това те продължават да четат и да разкриват необятния свят на световната литература. Според мен можем само да бъдем благодарни на Роулинг за тласкането на това поколение обратно към четенето на книги, но също така и да се замислим – трябва ли да има поне по един феномен веднъж на няколко години, за да се случат такива глобални промени или просто ние правим нещо грешно?