Като втори ви представям Благой Иванов – съсобственик на издателство Deja Book, движеща сила зад Operation Kino и изключително интересен събеседник. Голям привърженик на “Псевдонауката”(тази на Бен Голдейкър). Твърди, че съм го принудил да говори, и това не е далеч от истината.
Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?
Като ученик гаврътнах с огромен кеф „Сейлъм‘с Лот“. По онова време мразех да чета, но от малък обичам киното и покрай екранизациите на Стивън Кинг се запалих трайно по четенето. Плени ме най-вече това колко ярко въздействаше на въображението ми – усетих романа почти като интерактивно изживяване.
Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?
Вече съм доста повреден и основното, което ми прави впечатление, са грешките на преводачи, редактори и коректори, но ако се абстрахираме от тази част, много силно първо впечатление за мен е приблизителният момент, когато спирам да възприемам историята като просто добре свършена работа… и започвам да я възприемам като нещо истинско. Постигането на илюзията за алтернативна реалност – емоционална или физическа – е една от най-могъщите магии в което и да е изкуство, особено в литературата.
Любим автор?
Неизбежното изреждане ще включва жанрови стожери като Клайв Баркър, Хауърд Лъвкрафт и вече споменатия Кинг. Обичам много Джеръм Селинджър, Кормак Маккарти и Рей Бредбъри. Ако говорим за нехудожествена литература, си падам предимно по популярна наука, където без каквато и да е конкуренция са разни разумни хора като Карл Сейгън, Ричард Докинс и Джаред Даймънд. Много харесвам също Джунджи Ито, който в Япония е едно от най-големите имена в по-мрачните и гротескови клонове на мангата.
Книгата, която така и не успя да завършиш?
Малко са, защото съм инат, но ето един ироничен (на фона на досегашните ми отговори) пример: „Талисманът“, която Кинг пише в съавторство с иначе особено интересния Питър Строб. Минах 1/3 и я зарязах, но често се сещам за нея и като нищо някой ден ще я довърша. Пак от инат, разбира се.
Имаш ли строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?
Преди сякаш имах – основно през уикендите. Сега е тотален хаос и не мога да забележа някакъв смислен pattern. Просто чета, когато успея.
Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?
Иван Вазов, но не смеех в училище, защото ми преподаваше една фанатизирана по неговата плява овца, която редуваше четенето на вестник „Дума“ със словоизлияния колко велик е нароченият за класик създател на „Под игото“. Сега съвсем самоотвержено си признавам, че не го дишам, освен ако не съм в компанията на националисти, но такива методично избягвам, така че няма проблеми. Остро не търпя и автори тип Ричард Бах с тяхната превзета и претенциозна хипстър конфекция, наситена с банални метафизични послания и със съмнителни философски идеи. Тия книги трябва да ги продават с бонус шалче и чифт очила без диоптър.
Литературен свят, който би избрал пред реалния?
Инфантилно, но от сърце – този на „Z-та световна война“ на Макс Брукс. Хем е описан по блестящ начин свят, в който избухва ужасяваща зомби пандемия, хем в крайна сметка оцеляваме, за да разкажем какво и как се е случило. Предвид това какъв фен съм на поджанра, но и колко куцо би било да умрем в некро-апокалипсис, мисля, че при този вариант и вълкът ще е сит, и агнето – цяло. Или поне няма да е напълно оглозгано.
Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?
По-скоро първото. Четенето става все по-луксозно занимание, заради нужното време, което инвестираш… и предпочитам да играя на сигурно. Все пак, поради заниманията ми в книгоиздаването, често прибягвам и до второто, като понякога това води до наистина чудесни открития.
Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?
Най-безсрамно ще похваля „Монахът“, която наскоро издадохме заедно с Христо Блажев чрез „Deja Book“. Знам за творбата на Матю Грегъри Луис от години, но едва сега, след като я реализирахме с преводача Слави Ганев, имах възможност да се насладя на книгата в пълния ѝ блясък. Ужасно съм горд с този проект.
