Tag Archives: четене

10 от 10k: Аделина Генова

zmey1

12953144_10208841774618518_86656451_oКато последна, ала не и по значение, ви представям Аделина Генова – блогър & огнедишащ змей(от тия опасните!). Аделина споделя своите литературни впечатления в Книгозавър – може би един от първите литературни блогове, на които попаднах преди години. Беше ми много трудно да преговарям с един истински змей за това интервю(без да ме изпепели), но в крайна сметка някак се получи. 

Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?

Честно казано, нямам представа. Някаква фантастика е била – навярно „Резерватът на таласъмите“ или „Звездния звяр“.

Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?

Героите. Те са нещото, което прави книгата реална. Но, говорейки за книги, обръщам внимание и на неща, които са далеч от контрола на автора, изградил света пред мен като читател.

Когато става дума за преводни книги, обръщам внимание и на превода. Истински се наслаждавам на книги, които съм прочела в оригинал и видя преведени качествено на български.

На коректурата, не толкова на редакцията. На хартията, на която е напечатана книгата. На гръбчето на книгата. Дори на наклона на надписа на гръбчето. На корицата и релевантността ѝ към съдържанието.

Книжното тяло е съвкупност от всички тези малки детайли, които могат да я направят гордост или срам за библиотеката, въпреки чудесната ѝ история.

Любим автор?

Не мога да короновам само един. Обожавам начина на мислене на Шанън МакГуайър. Нежността и разбирането, с които пише Патрик Нес. Изключително любима ми е освободеността на Хайнлайн. Възхищавам се на широкия спектър от теми, които покрива Хърбърт. Поредицата за Драконче на Теллалов ми е на сърце като никоя друга. Ан Макафри и нейната поредица за Перн все още ме приспива, когато не ми се чете друго. Нанси Крес и Урсула Ле Гуин пък са сред имената, които ми се иска по-често да се спрягат наред с мъжете в страхотната фантастика. Валтер Мьорс ме кара да искам да го разцелувам за Замония. Абе, много са и много пропускам. Няма как един.

Книгата, която така и не успя да завършиш?

Единствената, за която се сещам на прима виста е „Под игото“. Дадох ѝ няколко шанса и така и не успях да я довърша.

Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?

Нещо междинно – всяка вечер по малко, ако съм подхванала нещо интригуващо – при всяка секунда отдих. Понякога дори с дни не чета!

Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?

Струва ми се, че няма такъв. По-скоро има такива, в които виждам потенциал и им се ядосвам, защото се задоволяват с удобството на стандарната си фабула.

Литературен свят, който би избрал пред реалния?

Топ три вероятно би имал вида: Замония. Дюн. Перн.

Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?

Хич не ги дискриминирам, но няма как да излъжа – ако знам, че авторът е добър, директно посягам към книгата, докато, ако е непознато име – тече някаква предварителна проверка и книгата се взима с едно наум.

Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?

„Човек на име Уве“ ме разчувства, „Румо“ ме забавлява неимоверно, а „Вакантен пост“ ми припомни колко добър разказвач е Роулинг.

 

В какъв ред да четем поредиците?

1178

Напоследък все по-често срещан проблем е поредността, в която трябва да се четат определени поредици и най-вече тези, които включват множество странични книги, допълващи истории, прелюдия и какво ли още не.

В тази публикация ще се опитам да предоставя графики за поредността на четене на поредици от този вид. Отворен съм към предложения – както относно добавянето на някоя поредица, така и за промени в поредността. Важно е да се знае, че една поредица може да бъде прочетена по много различни начини – хронологично спрямо действието в книгата, хронологично спрямо поредността на издаване, разделяйки историите на отделните герои и т.н. Не твърдя, че тези схеми са правилни, по-скоро ги използвайте като ориентир.

1) Шанара – схемата е леко остаряла(ако намеря нова веднага ще я кача), но въпреки това е добър ориентир.

shannara

 

2) Средната земя – Въпреки, че основните книги(Хобит, Властелинът на пръстените) имат сравнително установен ред на четене, останалите могат да бъдат разглеждани в различна поредност.

lotr

3) Светът на диска – Може би най-заплетената поредица, поради наличието на огромно количество герои. Времевите линии се преплитат през цялото време и понякога това я прави трудна за проследяване.

Discworld

4) Малазанска книга на мъртвите + допълнения – Друга поредица, която може да бъде четена в различни последователности.

malazan

 

5) Дюн – една от най-емблематичните поредици, която отказва доста хора поради простата причина, че са подхванали грешната книга и всичко е изглеждало объркано.

dune

 

6) Воркосиганска сага на Бюджолд – Поредица, която се следи трудно поради нехронологичното писане на авторката.

Vorkosigan

 

7) Поредица за Разлома – Реймънд Фийст – Макар да изглежда малко по-подредена, често хронологията на действията прелива неочаквано между книгите.

poredicazarazlomajpg

 

8) Как да четем Айзък Азимов? – Въпрос с много отговори, аз ви предлагам официалното становище по въпроса, включено в авторските бележки към първата Фондация.

fondation

 

 

Ще се радвам на предложения за други поредици, които са трудни за проследяване.

 

ДОБАВКИ:

  • 09.04.2015 г. – Бяха добавени схеми за четене на “Поредица за Разлома” на Фийст и такава за Азимов.

Моето предизвикателство за 2015 г.

Много от колегите ми се изказват против книжните предизвикателства. За мен е хубаво човек да си поставя цели, това го държи мотивиран. Една година е достатъчно дълъг период, за да се натъкне човек на поне няколко книги, чиито прочит не е лек, но си заслужава. В такива моменти е хубаво да имаш някаква цел, към която да се стремиш, или поне план, които да следваш. Моето предизвикателство не е нищо повече от план относно книгите, които мисля да прочета. 

Миналата година си бях поставил цел от 30 книги и я изпълних, макар и в последния ден. Тухлите на Сандерсън и Ротфус, колкото и да са увлекателни, отнемат доста време. През 2015 се надявам да надградя и вдигам летвата до 35 книги, но този път не си оставям пълна свободата да чета само фентъзи/научна-фантастика, както правех до сега.

От посочените 35 книги планирам пет да бъдат нехудожествена литература, пет биографични и пет класики(които до сега не съм пробвал да прочета!). Освен това планирам да ги чета на три различни езика, което никак няма да ми помогне. Очертава се любопитна литературна година.

И кой каза, че предизвикателствата не са забавни?

Глава #2015!

Честита нова година!

Пожелавам на всички ви едни прBook-Happy-new-year-2015екрасни дванадесет месеца, изпълнени с много радости и успехи, смях и приятно прекарани мигове, било то с добри приятели или хубави книги!

Изминалият месец се оказа най-успешния откакто блогът функционира с над 1000 посетители. За цялата година страницата е отваряна почти 9000 пъти от 15 различни държави.

Най-четената публикация определено е “Ветровете на зимата” – Джордж Мартин с общо над 600 прочитанай-четеното ревю е “Сияйни слова” – Брандън Сандерсън, което надвишава 350 прочита.

През изминалата година организирах три конкурса, в които раздадох “Червеноризци” – Джон Скалзи, “Светът на Огън и Лед”, както и един от броевете на сп. Дракус.

Освен това два от моите разкази бяха публикувани. “Да уловиш неуловимото” бе включен в електронното издание на конкурса на сп. “Сборище на трубадури”, а “Цената на магията” намери своето място из страниците на сп. “Дракус”.

Искам да блaгодаря на всички, които редовно посещават страницата и хвърлят по един поглед към моите литературни приключения, за мен е изключително удоволствие и искрено се надявам срещите ни да продължат и през новата година.

Книгите на 2014-та, които препоръчвам (първа част)

product_164

През следващите няколко дни смятам да направя кратък преглед на книгите, които съм прочел през изминалата година, и да ви напомня за тези, които наистина заслужават да им бъде обърнато внимание.

“Името на вятъра” – Патрик Ротфус

Какво става когато един могъщ човек загуби всякаква вяра в себе си? Какво става когато една легенда предпочита всички да я забравят? Какво става когато много силно желаеш да научиш името на вятъра? Патрик Ротфус има отговори на всички тези въпроси, та дори и на много повече!

Това е първия том от планираната трилогия, като обхваща разказаното от ханджията само през първия ден от престоя на летописеца. Рядко давам петица на книга, но този път просто нямам избор. Патрик Ротфус е фантастичен и напълно го заслужава. Въображението му ще спре дъха ви, мрачните истини ще ви накарат да потръпнете, а малките победи, които младият Квоте постига, ще ви накарат да се гордеете с него.

Изключителен фентъзи дебют, просто задължителна литература за почитателите на жанра.

Цялото ревю: “Името на вятъра”

ОЦЕНКА: 5/5


“Страхът на мъдреца” – Патрик Ротфус

Квоте вече е млад мъж, напълно осъзнаващ своите специфични способности и готов за премеждия. Много читатели може да са имали съмнения към продължението на “Името на вятъра”, но Патрик Ротфус  успява напълно да отговори на високите изисквания.

Историята продължава почти от същия момент, в който приключва първата част. Докато в “Името на вятъра” виждахме първите години от живота на Квоте, израстването му от дете до юноша, то тук се сблъскваме с Квоте като млад мъж.

Трилогията “Хрониките на Кралеубиеца” може и да вплита много от вече добре известните идеи във фентъзито, но Ротфус е изключителен майстор разказвач, успява да направи дори най-простото изречение да звучи привлекателно. Препоръчвам на всеки фен на жанра, просто няма как да съжалявате.

Цялото ревю: “Страхът на мъдреца”

ОЦЕНКА: 5/5


“Пътят на кралете” – Брандън Сандерсън

Малко са авторите, които пишат епично фентъзи, което да се доближава до нивото на Сандерсън. Още по-малко са тези, които при публикуването на книга, надхвърляща хиляда страници, си позволяват да информират читателите, че ги очакват още девет такива от същата поредица. Брандън Сандерсън го прави по единственият правилен начин – грабва читателите и не ги оставя до самия край.

“Пътят на Кралете” започва в разрез с всички правила на жанра. Вместо читателят да бъде плавно въведен в света, той е затрупан от информация – още в първите страници се споменават поне десетина термина, говори се за магическа система, която по никакъв начин не е обяснена и е по-скоро объркваща. Всичко това би отблъснало читателя, ако не беше името на корицата. Брандън Сандерсън е еталон за качество и репутацията му е единственото нещо, което ме накара да продължа. След трудното начало много скоро нещата си дойдоха на мястото.

Дадете ли малко време на “Пътят на кралете” ви очаква едно вълнуващо приключение.

Цялото ревю: “Пътят на кралете”

ОЦЕНКА: 5/5


“Сияйни слова” – Брандън Сандерсън

“Пътят на Кралете”, първата част от новата епична поредица на Брандън Сандерсън, се превърна в истински успех, съумявайки да намери място сред десетте най-продавани книги според New York Times.  Сега идва ред и на продължението – “Сияйни слова”, което е дори още по-внушително като размери, но и като качество.

Първата мисъл, когато започнах книгата, бе свързана с нейният обем. Не ме разбирайте погрешно, обожавам големи книги, но това е същинско чудовище! Малко от читателите си дават сметка колко време отнема написването на нещо такова, а още по-малко знаят, че Сандерсън успява да напише ръкописа си в течение на не повече от пет месеца според първоначалните си бележки. Впечатляващо, нали? Сандерсън е истински литературен магьосник, няма как да го отречете.

Въпреки, че в първата част от “Летописи за светлината на бурята” се срещнахме с множество герои, доста от които имаха собствени глави, тя определено създава впечатление за книгата на Каладин. Младият копиеносец е в центъра на всички важни събития, а останалото изглежда просто като допълнение. В “Сияйни слова” ролите са разменени. Каладин минава на по-заден план, а главен герой става младата повереничка на Ясна КолинШалан Давар. Спокойно мога да кажа, че тя е в епицентъра на символичната буря, която представлява втората част от поредицата.

“Сияйни слова” определено е моята книга на година, изключителен епос.

Цялото ревю: “Сияйни слова”

ОЦЕНКА: 5+/5

Български книги са най-взимани във Варненската библиотека

Teen-readingТези от вас, които посещават страницата от повече време сигурно помнят материалът ми “Защо не четем”. Няколко месеца по-късно отново ще има статистика, но този път учудващо положителна!

Според вестник “Черно море” най-вземаните книги от варненската библиотека “Пенчо Славейков” са на съвременни български автори! Основните имена между тях са Милен Русков,  Георги Господинов и Капка Касабова. Даниела Канева, завеждаща отдел “Книговземане” в библиотеката, твърди, че от 2000 г. насам се издават все повече книги на български автори.

„Въпреки масово разпространяваната информация, че хората четат все по-малко, във варненската библиотека няма отлив на читатели. Напротив, през последното десетилетие техният брой трайно нараства, а през годините, когато се е задържал на едно ниво, е имало увеличение на заетите книги“, коментира Канева.

Според статистиката за 2013 г. средно всеки ден от библиотека “Пенчо Славейков” се заемат 1000 книги, като рекордът е на 27.12, когато за един ден са заети 1700 издания.

Това е изключително любопитно предвид общите статистики за България за предните години, които сочеха, че нашенци са едни от най-малко четящите народи в Европа. Явно Варна се утвърждава като най-четящият регион в нашата страна.

Защо не четем?

Mother and Daughter Reading Together

Според последната статистика в България средно се харчи по 12 лева на година за книги. Което ме навежда на мисълта дали това означава, че след като аз тази година съм похарчил около 200 лева из книжарници същевременно съм оставил ~15 човека без никакво четиво цяла година? За жалост реалността е още по-трагична.

Mother and Daughter Reading Together

Дали ако застана на някой булевард с по три копия на 4-5 световни бестселъра и ги раздавам на желаещите безплатно, някой ще ми обърне внимание? Най-

вероятно да, ако два от тях са “Здрач” и “Петдесет нюанса сиво”. Според световна статистика, която намерих, един средностатистически човек прочита 17 книги годишно. Да, това наистина са седемнадесет книги всяка година, но какво би се получило ако имплементираме тази извадка за българската реалност? Тъй като не съумях да открия актуална такава, ще се позова на извършени онлайн анкети, които показват, че 70% от нашите сънародници не купуват нито една книга годишно. Ако можехме да опровергаем тези цифри с аргументи от рода на често посещавани библиотеки и/или много безплатни/нелегални интернет книги, положението все щеше да е по-добро. Истината обаче е друга – българите просто не четат и ще се позова на друга анкета, която открих из доста голям български портал, извършена тази година – средно един човек в България прочита около книга и половина. Точно така, това е книга и половина.

Преди малко повече от десетилетие в световен мащаб се появи един огромен феномен, който накара млади и стари, четящи и не толкова четящи, да седнат и да прочетат нещо, а понякога дори да си закупят собствено копие. Дали се сещате за какво говоря? Това е поредицата на небезизвестната британска писателка Джоан Роулинг – “Хари Потър”. Много от вас сега ще направят асоциация в стил “очилат магьосник” или “детски приказки”, но аз нямам намерение да навлизам в тази област. Просто ще изтъкна, че проучвания направени доста по-късно, а по-точно преди две години, сочат, че 20% от хората, които четат повече от средното в световен мащаб са били въведени в литературата именно от книгите за малкият чародей. Очевидно е, че много от гласувалите са били на правилната възраст в правилният момент, за да бъдат омагьосани от Хари и неговата магическа пръчка, но резултатите показват, че след това те продължават да четат и да разкриват необятния свят на световната литература. Според мен можем само да бъдем благодарни на Роулинг за тласкането на това поколение обратно към четенето на книги, но също така и да се замислим – трябва ли да има поне по един феномен веднъж на няколко години, за да се случат такива глобални промени или просто ние правим нещо грешно?

Continue reading