Като последна, ала не и по значение, ви представям Аделина Генова – блогър & огнедишащ змей(от тия опасните!). Аделина споделя своите литературни впечатления в Книгозавър – може би един от първите литературни блогове, на които попаднах преди години. Беше ми много трудно да преговарям с един истински змей за това интервю(без да ме изпепели), но в крайна сметка някак се получи.
Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?
Честно казано, нямам представа. Някаква фантастика е била – навярно „Резерватът на таласъмите“ или „Звездния звяр“.
Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?
Героите. Те са нещото, което прави книгата реална. Но, говорейки за книги, обръщам внимание и на неща, които са далеч от контрола на автора, изградил света пред мен като читател.
Когато става дума за преводни книги, обръщам внимание и на превода. Истински се наслаждавам на книги, които съм прочела в оригинал и видя преведени качествено на български.
На коректурата, не толкова на редакцията. На хартията, на която е напечатана книгата. На гръбчето на книгата. Дори на наклона на надписа на гръбчето. На корицата и релевантността ѝ към съдържанието.
Книжното тяло е съвкупност от всички тези малки детайли, които могат да я направят гордост или срам за библиотеката, въпреки чудесната ѝ история.
Любим автор?
Не мога да короновам само един. Обожавам начина на мислене на Шанън МакГуайър. Нежността и разбирането, с които пише Патрик Нес. Изключително любима ми е освободеността на Хайнлайн. Възхищавам се на широкия спектър от теми, които покрива Хърбърт. Поредицата за Драконче на Теллалов ми е на сърце като никоя друга. Ан Макафри и нейната поредица за Перн все още ме приспива, когато не ми се чете друго. Нанси Крес и Урсула Ле Гуин пък са сред имената, които ми се иска по-често да се спрягат наред с мъжете в страхотната фантастика. Валтер Мьорс ме кара да искам да го разцелувам за Замония. Абе, много са и много пропускам. Няма как един.
Книгата, която така и не успя да завършиш?
Единствената, за която се сещам на прима виста е „Под игото“. Дадох ѝ няколко шанса и така и не успях да я довърша.
Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?
Нещо междинно – всяка вечер по малко, ако съм подхванала нещо интригуващо – при всяка секунда отдих. Понякога дори с дни не чета!
Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?
Струва ми се, че няма такъв. По-скоро има такива, в които виждам потенциал и им се ядосвам, защото се задоволяват с удобството на стандарната си фабула.
Литературен свят, който би избрал пред реалния?
Топ три вероятно би имал вида: Замония. Дюн. Перн.
Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?
Хич не ги дискриминирам, но няма как да излъжа – ако знам, че авторът е добър, директно посягам към книгата, докато, ако е непознато име – тече някаква предварителна проверка и книгата се взима с едно наум.
Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?
„Човек на име Уве“ ме разчувства, „Румо“ ме забавлява неимоверно, а „Вакантен пост“ ми припомни колко добър разказвач е Роулинг.
допълващи истории, прелюдия и какво ли още не. 
Много от колегите ми се изказват против книжните предизвикателства. За мен е хубаво човек да си поставя цели, това го държи мотивиран. Една година е достатъчно дълъг период, за да се натъкне човек на поне няколко книги, чиито прочит не е лек, но си заслужава. В такива моменти е хубаво да имаш някаква цел, към която да се стремиш, или поне план, които да следваш. Моето предизвикателство не е нищо повече от план относно книгите, които мисля да прочета. 
екрасни дванадесет месеца, изпълнени с много радости и успехи, смях и приятно прекарани мигове, било то с добри приятели или хубави книги!
“Страхът на мъдреца” – Патрик Ротфус
“Сияйни слова” – Брандън Сандерсън
Тези от вас, които посещават страницата от повече време сигурно помнят материалът ми 
