Като осми ви представям Александър Драганов – писател, преводач и огромен фентъзи фен. Благодарениe на неговите чудесни преводи българските читатели обикнаха Рик Риърдън. Той е основен виновник за високото ниво на Фентъзи Клуб “Цитаделата” и голяма част от новините, които биват публикувани на сайта.

Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?

Това беше „Билбо Бегинс или дотам и обратно“ на проф. Дж.Р.Р. Толкин, изданието на „Народна младеж“. Карах мама да ми го чете още като съвсем малък и помня, че това бе любимата ми книжка тогава. Когато се научих да чета, прочетох първо нея. И до ден днешен ми е любима.

Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?

Няколко неща.
На първо място стилът на автора, дали е увлекателен, дали се чете леко, дали има нещо, което да ме впечатли в самото писане.
На второ място сюжетът, дали историята предизвиква интереса ми.
На трето, но всъщност най-важно, героите в историята, чувствам ли нещо към тях, вълнувам ли се от съдбата им. Ако отговорите на тези въпроси са положителни, шансът книгата да ми хареса е висок. Но само и някои неща да са „да“, понякога стига.

Любим автор?

Мисля, че не е сериозно след толкова години и над хиляда прочетени книги да посоча само един, невъзможно. Много харесвам романите на Гав Торп за елфите от Warhammer, многобройните поредици на Саймън Р. Грийн, митологичните /пре/разкази на Рик Риърдън, ужасите на Х.Ф. Лъвкрафт, от по-старите ми любимци в епичното фентъзи веднага се сещам за Толкин, Едингс, Брукс и Фийст, не мога да забравя историята на Дж.К. Роулинг за Хари Потър… Не бих могъл да посоча само един автор.

Книгата, която така и не успя да завършиш?

Редовно има книги и поредици, които започвам, но не задържат интереса ми. Но може би „Колелото на времето“ е най-фрапантният пример, тъй като изчетох 9 тома и тъкмо когато ми обещаха, че ще стане по-добре не издържах, отказах се, забравих за какво става дума и така и не завърших поредицата.

Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?

Най-често вечер преди лягане. Явно и на 31 съм от децата, които имат нужда от приказка, за да заспят.

Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?

Сър Тери Пратчет е писател, който безкрайно уважавам, но никога не станах истински фен, въпреки „Морт“ и „Малки богове“. Някога бях така и с Джордж Р.Р. Мартин, но днес ми се струва модерно да го хейтиш 😛

Литературен свят, който би избрал пред реалния?

В света на Хари Потър има много уют. Мисля, че бих бил щастлив като магьосник.

Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?

Реално ме питаш дали предпочитам нова книга от любим автор или нов любим автор. Затруднявам се да избера.

Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?

Deathblade, последната книга за Малъс Даркблейд от фентъзи света на Warhammer силно ме впечатли. Същото важи и за The Dark Side of the Road, загадка с убийство и свръхестествен обрат, която е първа книга от многообещаваща нова поредица на Саймън Р. Грийн.