Станете част от “Разговори със Скорсезе” благодарение на текста на Велислав Върбанов.

Като почитател на филмите на Мартин Скорсезе, за мен беше огромно удоволствие да прочета тази книга. „Разговори със Скорсезе“ от Ричард Шикъл обогати представата ми за живота и творчеството на един от най-любимите ми режисьори, благодаря на „Колибри“, че са я издали на български език. Книгата не е точно биографична, а е направена като серия от разговори между запалени кино любители, каквито определено са и двамата. Страстта на Скорсезе към седмото изкуство се заражда още от ранните му детски години, когато израства в семейство от работническата класа  в нюйоркски квартал, наречен „Малката Италия“.  Ходенето на кино със сигурност му е помогнало да се откъсне от тежката действителност, а и да открие себе си…

В „Разговори със Скорсезе“ става дума не само за професионалната му дейност, а и за останалите негови страсти, свързани с киното.  Такива са например:  реставрирането на филми, рисуването на режисьорски скици, колекционирането на филмови плакати и т.н.  Разбира се, между другото с автора обсъждат непринудено и много други филми и режисьори, които са им направили впечатление през годините.  В книгата има отделни глави за режисираните от Мартин Скорсезе филми до „Злокобен остров“ (написана е в края 2010г.) Сред тях са ранната част от творчеството му като „Жестоки улици“, „Алис не живее вече тук, „Шофьор на такси, „Ню Йорк, Ню Йорк“,  превърналите се в класики“ „Разяреният бик“, „Добри момчета“, „Казино“, „Авиаторът“, „От другата страна“, както и още страхотни филми като: „Последното изкушение на Христос“, „Невинни години“, „Кундун“ и други.

Всеки път ми беше много интересно, когато стане дума за някой от актьорите, с които Скорсезе е работил дълго време и заснел повече от един филм – Робърт де Ниро, Лео ди Каприо,Харви Кайтел и други. Дългогодишното приятелството между Де Ниро и Скорсезе е просто чудесно. Мисля, че без този тандем киното нямаше да е същото. Въпреки култовия статут на гангстерските филми на режисьора, той не бива да бъде свързван единствено с тях.  През годините е създал и редица документални ленти. Освен това, Скорсезе обича да прави филми, които са на интересни за самия него теми, дори да не са толкова модерни към момента. Пример за това е също новият му филм „Мълчание“, за който се е вдъхновил от едноименния роман на японския писател Шюсаку Ендо и му е отдавнашна мечта да го заснеме.

Книжката е много увлекателна, силно я препоръчвам на всички. Мисля, че би била интересна, както на любопитните фенове, така и на хората, които тепърва ще откриват магията на киното. Днес Скорсезе е на 74-годишна възраст, но продължава да се занимава със своята страст, а няколко поколения хора очакват с нетърпение бъдещите му филми. А за финал ви оставям с този цитат на Ричард Шикъл от  „Разговори със Скорсезе“:

„Разликата между нас двамата с Марти и останалите ни приятели е тази, че те се отдалечиха от киното и гледат на филмите единствено като на форма на забавление, докато ние се оказахме безпомощни да направим нещо друго, освен да превърнем страстта си в професионално занимание. Този процес – по начина, по който го е изпитал Марти – е темата на голяма част от тази книга. Когато разговаряме с него, често приличаме на имигранти от две различни държави, които са се срещнали на неутрална територия и са разбрали, че все пак имат общ език – този на киното.“

Ревюто е написано от Велислав Върбанов, за което сърдечно му благодаря.