“Мечове в града” – Национален клуб за фентъзи и хорър “Цитадела”

18718318
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

Пътувам назад във времето. След като преди няколко месеца прочетох “Мечове в морето”, третата част от поредицата на “Цитадела”, сега реших да се върна още по-назад към втората част – “Мечове в града”. В сборника са включени шестнадесет ърбън-фентъзи разказа.

Първото приятно впечатление е по-големия обем на този сборник, което означава почти два пъти повече разкази. Всички те са обединени от една ключова дума – град. В тази среда историите от сборника стояха много по-естествено отколкото в морската.

1. “Тримата пазители и златната ябълка”Александър Драганов – Пътуването ми назад във времето започна с историята на пазителите, една от малкото, която не е самостоятелна. Обикновено се старая да чета поредиците в правилния им ред, но обстоятелствата в случая не се стекоха подобаващо. Това по никакъв начин не ми попречи да харесам историята, въртяща се около митичната златна ябълка.

2. “Шаман” – Васил Мирчев – Един от разказите, които ми допаднаха най-много в сборника. Има в себе си абсолютно всичко – магия, чудовища и приятна история.

3. “Краят на сънищата”Димитър Димитров – Любопитен разказ, макар някак да не ми се връзваше с останалите в сборника. Може би защото стилът е малко по-различен. Идеята е доста популярна, но погледът към нея е интересен. Определено ми допадна езика на автора.

4. “Елпида” – Димитър Дъковски – Историята, която се базира на една от най-използваните теми в ърбън-фентъзито – метрото. Разказът е написан добре, но така и не успя да ме заинтригува кой знае колко.

5. “Битката за Дурикс” – Донко Найденов – Харесах стила на Донко Найденов от предния сборник и тук по никакъв начин не разочарова. Без излишни описания, темпото е добро, наситено с действие и любопитни образи. Въпреки това не съм докрай сигурен дали разказът може да бъде класифициран точно като ърбън-фентъзи.

6. “Спас и вълшебният медалион”Иван Димитров – Харесах разказа на Иван Димитров в “Мечове в морето” и тук отново е на ниво. Историята за Спас е една от най-приятните и добре написани в сборника.

7. “Непростимият грях” – Иван Русланов – Разказът попада в групата на странни. Може би щеше да ми допадне повече, но темата за театър и случките в него никога не са ми допадали. Предполагам, че друг читател би харесал историята, но аз с трудности я прочетох.

8. “Чуждите” – Ивета Атанасова – Постапокалиптична история, която определено ми допадна. Винаги съм имал слабост към тази литература, стилът и атмосферата ми допаднаха. Може би разказът, който ми вървеше най-леко в целия сборник.

9. “До преизподнята и обратно” Коста Сивов – Запомнящ се разказ. Така и не съм сигурен дали разбрах целия замисъл и намеците на автора, но въпреки това ме накара няколко пъти да се връщам към него и да го обмислям.

10. “Наследството” – Lady Pol The Beloved  – Разказът в “Мечове в морето” въобще не ми допадна, но този ми се стори далеч по-приятен. Усеща се атмосферата, която очевидно е била доста по-близка до авторката, за момент наистина се почувствах като на концерт.

11. “Сенки над града” – Петър Пенев – Магьосници, действието се развива във Велико Търново, размазваща финална битка. Историята определено минава за ърбън-фентъзи, макар лично на мен да ми се стори, че на авторът му се е искало да напише нещо по-епично с по-голям размах. Допадна ми.

12. “Дъга”Радослав Балабанов – Странен разказ за едно още по-странно пътуване с влак. Това е вторият разказ, който въобще не почувствах като ърбън-фентъзи. Никак не ми се връзваше на фона на всички останали в сборника.

13. “Бира, магии и пържена цаца” – Сибин Майналовски – Хуморът на Сибин бе едно от най-запомнящите се неща в “Мечове в морето”. Тук разказът му отново е комичен и то много. Истински се забавлявах с уж неангажиращата му история, която покрай многото смешки, засяга и някои важни теми.

14. “Никога не се доверявайте на демон” Станьо Желев – Един от разказите, които не ме грабнаха. Идеята за двубой между магьосница и зъл демон е разнообразена единствено от градската среда, в която са поставени.

15. “Приключенията на Пикуел” – Чавдар Ликов – Друг хумористичен разказ. Не, че беше лош, но може би щеше да ми допадне повече, ако беше поставен преди този на Сибин в сборника. Някак бледнееше след това.

16. “Енергиен вампир”  Явор Цанев – Един от най-оригиналните разкази в сборника. Стилът на Явор е доста по-завършен в сравнение с голяма част от останалите автори. Историята е интересна, изказът – стегнат. Много от останалите разкази страдат от претупване на финала или рязко забързване на темпото, но тук всичко е изпипано. Може би в сборника има по-грабващи и по-приятни истории, това зависи от вкуса на читателя, но според мен “Енергиен вампир” е най-професионално написания измежду останалите.

“Мечове в града” представлява една доста богата палитра от истории, съдби и идеи. Жалко, че тенденцията не се е запазила и следващото издание, “Мечове в морето”, е с по-малък обем. Както при всеки сборник и тук ми е трудно да дам еднозначна оценка, тъй като имаше разкази, които ми допаднаха изключително много, и такива, които се затрудних да прочета. Похвали заслужават всички замесени в този сборник, защото организацията на нещо такова изисква огромно количество време и труд. Хваща ме яд, че технологичното изпълнение на книгата не е на толкова високо ниво, колкото авторите, поместени вътре, заслужават. Такава е реалността.

Ако ви допадат нетипични разкази, смесица между фентъзи, ужаси и ърбън среда, то “Мечове в града” определено си заслужава. Ако пък не сте сигурни дали това ви допада, то нищо не пречи да опитате. Сигурен съм, че всеки ще намери нещо за себе си.

Автор: Национален клуб за фентъзи и хорър “Цитадела”
Жанр: Фентъзи
Рейтинг: ★★★