Тенар е малко момиче, когато бива откъсната от семейството си, за да се превърна във върховна жрица на тайнствените сили на земята. Тя става арха, погълнатата, която трябва да бъде модел за подражание на останалите жрици. Вместо това тя е изпълнена със съмнение, отшелническият живот не й допада, а измислиците за далечни земи и магьосници пораждат нейното любопитство. Какво става когато тези измислици се оказват истини и Тенар ги вижда със собствените си очи?
След първата част от цикъла “Землемория” не очаквах “Гробниците на Атуан” да се чете толкова леко. Преводът на втората част се оказва много по-сполучлив и превръща продължението в едно приятно и разтоварващо четиво, което отнема едва няколко часа, ала остава трайна следа. Идеите за измислени божества и хора, които се отричат от всичко друго, за да им служат, никога няма да престанат да бъдат актуални, а Урсула ле Гуин се справя превъзходно с описването им.
Гед, който беше главното действащо лице в “Магьосникът от Землемория”, така и не можа да ме грабне и точно това е причината да почувствам такова удовлетворение когато започнах да чета от гледната точка на Тенар. За доста от читателите тази промяна в главния герой може да бъде проблем, но лично на мен много ми допадна.
Втората част от “Землемория” задава много повече въпроси, дава много повече отговори и те кара сериозно да се замислиш дали не прахосваш времето си с неща, които не го заслужават.
Автор: Урсула ле Гуин
Жанр: Фентъзи
Издател: Бард
Брой страници: 180