“Елантрис” – Брандън Сандерсън

elantriscz
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

“Елантрис” е книгата, с която Брандън Сандерсън изгрява на литературната сцена и му донася първа награда за най-добро епично фентъзи.

Някога Елантрис е бил най-великият град, обитаван от богове, владеещи тайнствена магия. Всеки може да стане елантрисец, стига да го сполети шаод – странен процес, при който човек се променя физически и придобива странни способности – да лекува неизлечими болести, да измине огромно разстояние само за миг или да превърне нощта в ден и всичко това само изписвайки символи във въздуха. В Елантрис всичко е възможно и неслучайно градът се превръща е център на познатия свят, докато не се случва немислимото. Магията си отива. Боговете се превръщат в прокълнати, градът става затвор за всички тях – последно убежище за душевно мъртвите.

Десет години по-късно крал Ядон властва в земите на някогашен Елантрис. Управленската му система е проста и жестока – колкото си по-богат, толкова по-голяма титла имаш. Синът му, принц Раоден, е един от основните му политически опоненти, докато не изчезва мистериозно. Бъдещата му съпруга, принцеса Сарене от кралство Теод, пристига за сватбата им като вдовица по волята на сключения предбрачен договор. Тя бързо се въвлича в местната политика и се сприятелява с някогашните съмишленици на Раоден, които търсят нов водач. Върховният жрец Хратен пристига в кралството с една цел – да го покръсти, било то чрез умели политически маневри или кръвопролития. Плановете му доста се объркват, когато се оказва, че Сарене е много по-сериозен противник отколкото е предполагал.

“Елантрис” е по-скоро юношеско фентъзи отколкото епично. Историята се развива в типичния стил на Сандерсън – на няколко нива, преплитащите се помежду си. Това сработваше доста добре в “Спиращият войната”, но тук на моменти е очевадно какво ще се случи. Отново го има мотива за уговорения брак и макар този път инициаторът му да не е външен човек, препратките между двете книги са доста. Въпреки това намерих “Елантрис” за изключително интересно четиво, като най-вече отдавам това на политическата битка между Сарене и Хратен, както и на страхотна магическа система, която до самия край запазва своята мистериозност. Повествованието е на високо, типично за Сандерсън, ниво.

“Елантрис” крие в себе си всичко онова, което в последните години превърна Сандерсън в един от най-добрите фентъзи разказвачи – страхотна магическа система, изключително плътен свят, както и любопитни политически противопоставания. Отново смятам, че романтичният сюжет въобще не е силната му страна, така както беше в “Мъглороден”, но всичко останало звучи правдиво и се чете леко.

Автор: Брандън Сандерсън
Жанр: Фентъзи
Издател: БАРД
Рейтинг: ★★★