При Дукай не само историята е алтернативна, а и всичко останало…

Някога Йероним Бербелек е бил велик стратегос. След Коленица всичко се променя. Войската му попада под ужасяващото въздействие на най-големия му враг. Повечето от тях не издържат под влиянието на формата и сами слагат край на живота си, но не и той. Опустошителното въздействие почти го сломява и разрушава неговата личност, но стратегосът все пак преживява.

Години по-късно Йероним Бербелек е успешен предприемач. Заедно със своите съдружници движи просперираща търговска къщата. Неочаквана среща с порасналите му деца го връща към някогашните спомени. Синът му мечтае да стане велик стратегос като баща си. Неговата форма напомня на Йероним за отминалите славни времена, победите и Коленица. За моментите, когато наистина се е чувствал жив. 

Търговските интереси отвеждат някогашния пълководец в Африка, където заедно със своите деца, той решава се включи в опасен лов срещу видоизменени от чужда форма твари. Дори той не подозира колко силна е тази форма и колко важен за неговата собствена личност може да бъде този лов. Постепенно Йероним Бербелек започва да се държи и чувства отново като стратегос, а с всяка следваща крачка към старата форма той попада все повече и повече в примката на чуждите планове.

“Други песни” е трудна за възприемане книга. Прекалено много неща в нея изискват предварителни познания по съответната тематика, за да може след това читателят да ги оцени според техните достойнства. А идеите на Дукай са безкрайни! Повечето фантасти залагат на няколко аспекта, които променят в изградените от тях светове, но все пак по-голямата част от съставящите елементи си вече добре познати. Това не важи за Дукай – при него преобладава видоизменянето, а освен това си личи колко комфортно се чувства той с тези промени. Физика, философия, теология, история – докосва всяка една от тези сфери и я променя според собствените си виждания или като използва външни влияния(като Аристотел например).

Иска ми се да напиша, че и повествованието е добро колкото изградения свят, но това би било лъжа. Действието на моменти е много, ама много мудно. Дукай не ни спестява странична информация, която понякога се разгръща на три или дори четири страници, през които героите му не правят нищо смислено. Добавя ненужни гледни точки, които вместо да помагат за развитието на действието, го стопират още повече. Самата история на места е накъсана и покрай цялата друга информация, читателят лесно губи връзката между отделни събитията. В лицето на Йероним Бербелек Дукай е изградил първокласен герой, но след над шестстотин страници единственото усещане, което ми остана, бе разочарование. Огромният му потенциал така и не е разгърнат до край, а завършекът е леко претупан. Излишният епилог мисля да го оставя без коментар.