Робърт Джаксън Бенет ме спечели изцяло миналата година със страхотната “Град на стълби”. Забърканата от него жанрова каша, се оказа толкова близка до вкуса ми, че просто нямах търпение да грабна продължението – “Град на остриета”.

Действието се развива години след Битката за Баликов и разкритията, извършени от Шара Комейд. Сега тя си е пробила път до най-високия политически пост в Сейпур и управлява, макар и не толкова успешно в последните години. Не Шара обаче е действащото лице в продължението, което донякъде беше изненада.

Генерал Турийн Мулагеш е пенсиониран ветеран и живее на затънтено островче, почти изцяло откъснато от света и неговите проблемите. Единствените битки, които продължава да води, са с нейните досадни съседи. Пенсията ѝ е напълно достатъчна, за да покрива всички нужди и да живее спокойно.

Докато един ден при нея не пристига пратеник на Шара Комейд и не се оказва, че поради грешка всъщност натрупаният от нея опит не е достатъчен, за да оправдае високата пенсия, която тя получава. Пред нея има две възможности – да се съгласи на предложеното намаление и да тъне в мизерия или да приема тайната мисия, която Шара иска да ѝ възложи. Оставена без никакъв избор, Турийн е изпратена във Вортиящан, за да проучи мистериозното изчезване на един от агентите на Шара, а също така и да събере информация за новооткрития на територията на града суперпроводник. Звучащата като сравнително проста мисия бързо започва да се оплита, когато Турийн среща бившия си военен командир Бисвал и спомените, свързани с тежките битки на Континента, отново се връщат. Политическата обстановка във Вортиящан се оказва много по-объркана отколкото е очаквала и скоро Турийн се оказва с прекалено много предположения и недостатъчно следи.

“Град на остриета” определено не е това продължение, което очаквах от Робърт Джаксън Бенет. Действието ни пренася много напред във времето, което първоначално ми се стори нелогично, та дори объркващо. За щастие, Бенет е страхотен разказвач и в рамките на първите десетина процента от книгата, читателят тотално е забравил за направения скок във времето. Вторият ми проблем бе със смяната на гледната точка – Шара бе страхотен главен герой и ми костваше много повече да преглътна нейната липса. Е, тя се появява непрестанно, но като третостепенен герой. Бенет съумява да развие второстепенен герой от първата книга като Турийн и да го превърне в един различен и леко меланхоличен разказвачески глас. Като читател бързо бях заразен от настроението, което тя излъчва, и специфичния хумор, който авторът вплита в образа. Бенет успява да запази всички прекрасни фентъзи-митологични елементи, които изграждаха свежата атмосферата на първата книга, че дори да ги развие на по-високо ниво. Личи си, че авторът е отделил доста внимание за изграждане на детайли от света, в който се развива действието, и ефектът от това е видим – в първата книга имаше много общи въпроси, които оставаха без отговор, но Бенет не е забравил за тях и тук получаваме доста отговори. Финалът е страхотен – истинска феерия от разкрития и обрати.