“Безкрайното море” – Рик Янси

rick_yancey_infinite_sea_fifth_wave_0021
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

“Безкрайното море” е дългоочакваното продължение на “Петата вълна”, първата част на хитовата юношеска поредица на Рик Янси.

Каси, Бен, Самс и спътниците им са поставени на ръба на възможностите си. След като успяват да избягат от извънземната база благодарение на жертвалия се Ивън Уокър, сега са приклещени в един изоставен хотел. Ранени, гладни, само на крачка от смъртта. Заглушителите може всеки момент да ги открият, единственият им смислен ход е бягство към пещерите в близост. Преди това трябва да ги проучат и тази задача се пада на Катализатора, която изглежда в най-добро физическо състояние от цялата група. Планът изцяло се обърква когато момичето решава да го направи на своя глава и така и не се връща.

Когато писах за първата част, “Петата вълна”, имах някакъв странен привкус от прочетеното. Историята е до болка изтъркана – извънземно нашествие, изтребване на цялото човечество и съдбата на последните хора на планетата. Не мога да кажа, че бях кой знае колко впечатлен от повествованието на Янси, но пък историята беше динамична и с любопитни(макар и леко предвидими обрати). За жалост голяма част от тези неща липсват в продължението. “Безкрайното море” страда от изключителна липса на действие през по-голямата си част. В първата книга някои вътрешни избори на героите бяха прекалено разтегнати, тук е доста по-добре. Излишното повтаряне е много по-малко.

История? Ами да, това е най-голямото разочарование. Когато четеш книга с толкова често срещана идея, се надяваш все пак тя да допринесе с нещо ново към добре познатите неща. За жалост “Безкрайното море” не успява. Имаше някои добри моменти, в които се достигаше напрежението от първата част, но бях прекалено кратки. Цялата история на Каси и нейната група ми стоеше малко претупана, частта с Катализатора бе доста по-добре изградена и приятна за четене. Краят беше една голяма изненада и не защото имаше някакъв страхотен обрат. Просто си свърши ей така в нищото.

Поредицата на Рик Янси е насочена към юношеската аудитория и бъдещите читатели трябват да вземат това под предвид. “Петата вълна” бе точно това, перфектно изграден юношески роман със специфичните за жанра кукички, които те карат да се привържеш към героите. “Безкрайното море” по никакъв начин не успя да надгради или да допринесе към историята в първата част. Дори в един момент се замислих дали, ако Рик Янси не беше решил да остави първата част като самостоятелна книга, нямаше да е по-добре. Според мен разделението на три части е било по-скоро издателско, отколкото писателско решение.

Поредица: Петата вълна
Автор: Рик Янси
Жанр: Фантастика
Издател: Егмонт
Брой страници: 272
Рейтинг: ★★