Годината си отиде и дойде време да теглим чертата и да направим равносметката. Ето и моите лични предложения за осемте най-добри, както и най-интересни фентъзи заглавия. Съвсем нарочно съм се спрял на бройката осем, тъй като ако бяха десет нямаше да мога да определя кои две книги да добавя. Подредбата е случайна(а може би не?):
- Колелото на времето XIV: Спомен за светлина – Определено най-очакваната фентъзи книга на 2013 година, завършека на легендарната поредица на Робърт Джордън. Брандън Сандерсън се е справил повече от добре с епичният финал, който държи в постоянно напрежение. Последната битка е всичко, което сте очаквали, дори малко повече. Трябва да кажа, че когато започнах финалният том бях убеден, че завършека на тази сага ще бъде с прекалено щастлив край, но всъщност бях оправдан. Определено това е най-мрачната от всички книги, а опасностите ви дебнат на всяка страница.
- Републиката на крадците – След дългото чакане новата книга на Линч за приключенията на Локе определено не разочарова. Сблъскваме се с два прекрасно описани града, действието не спира. Със сигурност ще се понрави на всички почитатели на жанра.
- Императорът на тръните – Марк Лоурънс често е леко подценяван като писател, но поне според мен е в групата на фентъзи майстори на нашите дни. Лекотата, с която се четат произведенията му, е до някъде заблуждаваща, но самият стил е изпипан дори в най-дребни детайли. Мрачната атмосфера е толкова добре пресъздадена, че на моменти ще потръпвате, четейки завършекът на неговата трилогия.
- Океанът в края на пътя – Произведението, за което писах най-много напоследък, със сигурност има място в този списък. Обявена от редица литературни критици за фентъзи история на годината, приказката на Нийл Геймън те грабва още от първите страници и не те пуска до самият край.
- Стоманено сърце – Да, знам, че това не е фентъзи като другите книги, за които споменавам, но тази творба със сигурност заслужава своето място тук. Макар да е насочена към по-младата аудитория и следователно да е написана на един по-достъпен за тях език, историята протича в типичният за Сандерсън епичен стил и се съмнявам някой да остане разочарован.
- Големът и Джини – Толкова нестандартна, че ми е трудно дори да напиша нещо. Страхотни главни персонажи, рядко човек може да прочете нещо толкова ‘свежо’ във фентъзи жанра. Гарантирам ви, че в края на книгата нарочно ще четете по-бавно, просто за да не свършва.
- Кръвта на драконите – Последната, четвърта част, от поредицата на Робин Хоб също се появи в книжарниците през изминалата година. Има много противници на тази сага, най-вече поради изтърканите идеи, но пък едно трябва да признаем на финалната книга – определено е една идея по-добра от предходните три.
- Призрачната булка – Не, не съм объркал жанровете. Bear with me, от всичките осем предложения, това е най-нестандартното! Смесицата на източна култура с фентъзи, политика и ужаси звучи като зле приготвена гозба, но всъщност комбинацията е потресаващо добра! Все пак не бих го препоръчал на феновете на стандартите в жанра, по-скоро на тези, които се чувстват най-впечатлени при сблъсък с новаторски идеи и нетипични елементи.
