Category Archives: Мнения

Марс като втора луна на Земята? Да, ама не.

MoonMarsSame_300

“За кратко Марс ще бъде втора луна на планетата ни! На (случаен ден) август (случайна година след 2003) за невъоръженото око Марс ще бъде с големина колкото месечината при пълнолуние и ще бъде лесен за наблюдение. “

Марс също така ще бъде увит в станиол, а на следващия ден ще вали течен шоколад. Уморително е всяка година по това време да четем едни и същи непремислени публикации, базирани на грешни заключения.

Марс няма как да изглежда с големината на месечина при пълнолуние. Ако все пак това се случи, то ще има катастрофални последствия за нашата планета. Съвсем просто е, но все пак човек трябва да се замисли.

Диаметърът на Марс е около два пъти по-голям от този на Луната. Следователно, за да има същия размер като този на Луната при пълнолуние, Марс би трябвало да е разположен на двойно по-голямо разстояние от нашия спътник. Масата на Марс е девет пъти по-голяма от тази на Луната, което означава, че от въпросното разстояние със своята гравитация ще оказва около два пъти по-силно въздействие върху Земята, отколкото нашия естествен спътник. Последствията наистина биха били катастрофални за планетата ни.

Цялата истерия датира от 2003 година, а след това продължава да се разпространява ежегодно в опит за осъществяване на заблуда и генериране на повече трафик.

Разстоянията между планетите се менят непрестанно. Преподават го в училище, а и много други неща също.

Локус 2015

Вече са известни тазгодишните носители на наградите Локус. Между тях има доста интересни имена, както и неочаквани победители. Съвсем логично сборникът “Rogues” доминира доста от категориите, а хубавата новина е, че съвсем скоро ще се появи и на български.

Наградата за най-добър научнофантастичен роман отива при Ан Леки, което бе доста предвидимо, макар тайничко да се надявах Скалзи някак да се пребори за отличието. Уви.

За най-добър фентъзи роман е избран “The Goblin Emperor”, което също не е учудващо предвид целия интерес, който книгата предизвика в последно време.

Учуден съм от победата на Абъркромби при повестите предвид силната конкуренция. Доста по-очаквана бе победата му при юношеските книги с “Half a King”. При новелите очаквах двубой между Ротфус и Кен Лиу, а вместо това триумфира Нанси Крес, така че тук можем да говорим за изненадващи развръзки.

Може би най-лесно предвидимия победител на тазгодишната церемония бе “Rogues” в категорията за най-добра антология. Просто имената, които са се събрали за този сборник, много трудно могат да бъдат преборени.

ТОР бе отличен като най-добър издател, а интернет платформата им – за най-добро списание. Елън Датлоу триумфира в категорията най-добър редактор.

Книгите на 2014-та, които препоръчвам (втора част)

Стоманено сърце

“Стоманеното сърце” – Брандън Сандерсън

Виждал съм Стоманеното сърце да кърви.

Злочестието променя света завинаги, дава необясними способности на случайни хора, правейки ги свръхсилни по един или друг начин. Това обаче идва срещу определена цена – те губят човешкото в себе си, всички се превръщат в агресивни същества, ламтящи за власт, сред тях няма добри, няма герои. Светът се превръща в едно ужасно място за обикновените хора, разкъсван от постоянни битки между могъщи Епични и техните нечовешки сили. Съпротивата е сломена преди дори да е успяла да започне и навсякъде цари хаос, освен местата, където някой изключително силен Епичен не решава да управлява по своята воля и желания.

Едно от тези места е Чикаго или както вече е по-известен – Нюкаго. Градът е под властта на един от най-могъщите известни Епични – Стоманено сърце, който е практически непобедим, и тъне в постоянен мрак, благодарение на друг толкова силен Епичен. Единствените, които все още поне се опитват да се противопоставят на новия ред, са Възмездителите – тайна група, която организира покушения срещу по-слаби Епични, но така и не съумява да се противопостави на истински силните. Когато пред тях се появява едно момче, което твърди, че е виждал Стоманено сърце да кърви, всичко се променя.

Цялото ревю: “Стоманеното сърце”

ОЦЕНКА: 4/5


 

“Спиращият войната” – Брандън Сандерсън

Интересна и оригинална магическа система. Сложни политически отношения. Божества, които колкото напомнят тези от гръцката митология, толкова и се различават от тях. Забавни персонажи. Какво повече може да иска човек от една фентъзи книга?

“Спиращият войната” е епично фентъзи, което обаче не е докрай типично за Сандерсън и точно поради това се чете толкова леко и приятно.

Действието е съсредоточено между две кралства, които макар да произлизат от едно, са в откровено агресивни отношения едно с друго. Принцеса Вивена е принудена да се омъжи за върховния Бог на омразното кралство, но поради една или друга причина баща й решава да изпрати на тази участ по-малката й сестра – Сири. Вивена се впуска в налудничава мисия да й помогне и ако може да я измъкне от ръцете на врага. Самата Сири е един от най-свежите персонажи на които съм се натъквал в литературата на Сандерсън. Тя е абсолютно неподправена, енергична и не обича да се съобразява с когото и да е било. Сами можете да си представи какво се случва когато такова момиче бива поставено в дворът на боговете, задвижвам от стотици дребни правила и енергични слуги, които са навсякъде. Естествено, добрата идея на Вивена се оказва почти невъзможна за изпълнение, докато не се натъква на тайнствен мъж, който въпреки дръпнатия си характер, тя опитва да убеди да й помогне.

Цялото ревю: “Спиращият войната”

ОЦЕНКА: 4/5


 

“Червеноризци” – Джон Скалзи

Червеноризци се е превърнало в нарицателно за онези персонажи в научно-фантастичните филми, които умират, преди дори да бъдат представени. Всеки път когато има схватка с извънземни или битка между космически кораби, при всяка една експлозия те загиват и никой не научава тяхната история. Джон Скалзи решава да ни разкаже точно за тях.

Мичман Ендрю Дал е назначен на капитален кораб “Дръзки”, флагмана на Общовселенското обединение. Това е изключително престижен пост и младият мъж с нетърпение очаква да види прочутата лаборатория по Ксенобиология, която е разположена на кораба. Изглежда, че късметът му се е усмихнал и животът му се движи в правилна посока, докато не започват да се случват странни работи.

Цялото ревю: “Червеноризци”

ОЦЕНКА: 4/5


“Метро 2033” – Дмитрий Глуховски

След разрушителна ядрена война човечеството е натикано под земята в някогашното московско метро, което се оказва последното място, годно за обитаване.

Артьом е момче от една от крайните станции на московското метро, известна с продукцията си на качествен чай. ВДХН, обаче, бива заплашена от тайнствени нападатели, “черни”. Въпреки защитните мерки е въпрос на време създанията да пробият отбраната и да нахлуят в цялото метро. На Артьом се пада трудната задача да достигне до Полиса – станция, която е символичен културен и научен център на подземния свят, за да предаде новината и да потърси за помощ. По пътя си той попада накомунистически и нацистки станции, побъркани сектанти, търговци, готови на всичко за припечелят и дори група хора, отричащи технологията и почитащи странен бог. Артьом е принуден да се справи с предизвикателствата по някакъв начин, за да стигне до Полиса. Мястото, където има най-добрите условия за живот, където властта се превърля между военни ибиблиотекари, а специално оборудвани сталкери рискуват всичко, излизайки на повърхността, за да открият ценни предмети.

Цялото ревю: “Метро 2033″

ОЦЕНКА: 4/5

Книгите на 2014-та, които препоръчвам (първа част)

product_164

През следващите няколко дни смятам да направя кратък преглед на книгите, които съм прочел през изминалата година, и да ви напомня за тези, които наистина заслужават да им бъде обърнато внимание.

“Името на вятъра” – Патрик Ротфус

Какво става когато един могъщ човек загуби всякаква вяра в себе си? Какво става когато една легенда предпочита всички да я забравят? Какво става когато много силно желаеш да научиш името на вятъра? Патрик Ротфус има отговори на всички тези въпроси, та дори и на много повече!

Това е първия том от планираната трилогия, като обхваща разказаното от ханджията само през първия ден от престоя на летописеца. Рядко давам петица на книга, но този път просто нямам избор. Патрик Ротфус е фантастичен и напълно го заслужава. Въображението му ще спре дъха ви, мрачните истини ще ви накарат да потръпнете, а малките победи, които младият Квоте постига, ще ви накарат да се гордеете с него.

Изключителен фентъзи дебют, просто задължителна литература за почитателите на жанра.

Цялото ревю: “Името на вятъра”

ОЦЕНКА: 5/5


“Страхът на мъдреца” – Патрик Ротфус

Квоте вече е млад мъж, напълно осъзнаващ своите специфични способности и готов за премеждия. Много читатели може да са имали съмнения към продължението на “Името на вятъра”, но Патрик Ротфус  успява напълно да отговори на високите изисквания.

Историята продължава почти от същия момент, в който приключва първата част. Докато в “Името на вятъра” виждахме първите години от живота на Квоте, израстването му от дете до юноша, то тук се сблъскваме с Квоте като млад мъж.

Трилогията “Хрониките на Кралеубиеца” може и да вплита много от вече добре известните идеи във фентъзито, но Ротфус е изключителен майстор разказвач, успява да направи дори най-простото изречение да звучи привлекателно. Препоръчвам на всеки фен на жанра, просто няма как да съжалявате.

Цялото ревю: “Страхът на мъдреца”

ОЦЕНКА: 5/5


“Пътят на кралете” – Брандън Сандерсън

Малко са авторите, които пишат епично фентъзи, което да се доближава до нивото на Сандерсън. Още по-малко са тези, които при публикуването на книга, надхвърляща хиляда страници, си позволяват да информират читателите, че ги очакват още девет такива от същата поредица. Брандън Сандерсън го прави по единственият правилен начин – грабва читателите и не ги оставя до самия край.

“Пътят на Кралете” започва в разрез с всички правила на жанра. Вместо читателят да бъде плавно въведен в света, той е затрупан от информация – още в първите страници се споменават поне десетина термина, говори се за магическа система, която по никакъв начин не е обяснена и е по-скоро объркваща. Всичко това би отблъснало читателя, ако не беше името на корицата. Брандън Сандерсън е еталон за качество и репутацията му е единственото нещо, което ме накара да продължа. След трудното начало много скоро нещата си дойдоха на мястото.

Дадете ли малко време на “Пътят на кралете” ви очаква едно вълнуващо приключение.

Цялото ревю: “Пътят на кралете”

ОЦЕНКА: 5/5


“Сияйни слова” – Брандън Сандерсън

“Пътят на Кралете”, първата част от новата епична поредица на Брандън Сандерсън, се превърна в истински успех, съумявайки да намери място сред десетте най-продавани книги според New York Times.  Сега идва ред и на продължението – “Сияйни слова”, което е дори още по-внушително като размери, но и като качество.

Първата мисъл, когато започнах книгата, бе свързана с нейният обем. Не ме разбирайте погрешно, обожавам големи книги, но това е същинско чудовище! Малко от читателите си дават сметка колко време отнема написването на нещо такова, а още по-малко знаят, че Сандерсън успява да напише ръкописа си в течение на не повече от пет месеца според първоначалните си бележки. Впечатляващо, нали? Сандерсън е истински литературен магьосник, няма как да го отречете.

Въпреки, че в първата част от “Летописи за светлината на бурята” се срещнахме с множество герои, доста от които имаха собствени глави, тя определено създава впечатление за книгата на Каладин. Младият копиеносец е в центъра на всички важни събития, а останалото изглежда просто като допълнение. В “Сияйни слова” ролите са разменени. Каладин минава на по-заден план, а главен герой става младата повереничка на Ясна КолинШалан Давар. Спокойно мога да кажа, че тя е в епицентъра на символичната буря, която представлява втората част от поредицата.

“Сияйни слова” определено е моята книга на година, изключителен епос.

Цялото ревю: “Сияйни слова”

ОЦЕНКА: 5+/5

Български книги са най-взимани във Варненската библиотека

Teen-readingТези от вас, които посещават страницата от повече време сигурно помнят материалът ми “Защо не четем”. Няколко месеца по-късно отново ще има статистика, но този път учудващо положителна!

Според вестник “Черно море” най-вземаните книги от варненската библиотека “Пенчо Славейков” са на съвременни български автори! Основните имена между тях са Милен Русков,  Георги Господинов и Капка Касабова. Даниела Канева, завеждаща отдел “Книговземане” в библиотеката, твърди, че от 2000 г. насам се издават все повече книги на български автори.

„Въпреки масово разпространяваната информация, че хората четат все по-малко, във варненската библиотека няма отлив на читатели. Напротив, през последното десетилетие техният брой трайно нараства, а през годините, когато се е задържал на едно ниво, е имало увеличение на заетите книги“, коментира Канева.

Според статистиката за 2013 г. средно всеки ден от библиотека “Пенчо Славейков” се заемат 1000 книги, като рекордът е на 27.12, когато за един ден са заети 1700 издания.

Това е изключително любопитно предвид общите статистики за България за предните години, които сочеха, че нашенци са едни от най-малко четящите народи в Европа. Явно Варна се утвърждава като най-четящият регион в нашата страна.

Нямате идея за подарък? Купете книга!

Наближават Коледните и Новогодишни празници и съм убеден, че много от вас страдат от липса на идеи за подаръци. Съвсем случайно попаднах на интересен списък от цитати на най-различни известни booksличности на тема “Защо книгите са най-добрите подаръци”. Няма как да не го споделя и тук с надеждата, че повече хора ще получат като подарък за празниците поне част от необхватната литературна магия!

„Книгите са страхотни за подаръци, защото са толкова лесни за опаковане“ – Ейми Седарис, актриса и комедиантка

„Книгите са страхотни за подаръци, защото разкриват скрити тайни“ – Дан Браун, писател, автор на световни бестселъри

„Книгите са страхотни за подаръци, защото разширяват вашия хоризонт и ви карат да не спирате да готвите“ – Емерил Лагас, готвач и ресторантьор, автор на готварски книги

„Книгите са страхотни за подаръци, защото в тях са скрити цели светове. Много по-евтино е да купиш на някого книга, отколкото да купиш целия свят“ – Нийл Геймън, автор на детски и фентъзи бестселъри

„Книгите са страхотни за подаръци, защото не е нужно да уцелиш точния размер“ – Валери Бертинели, актриса

„Книгите са страхотни за подаръци, защото във време на нужда отвеждат читателя на място, което дава надежда“ – Глен Бек, водещ и автор на политическата книга „Залезът на демокрацията“

„Книгите са страхотни за подаръци, защото са любимите вещи на всеки“ –Джули Андрюс, актриса и певица

„Книгите са страхотни за подаръци, защото са нещо, което обичаме и можем да споделим“ – Джон Литгоу, актрьор, музикант и писател

„Книгите са най-забавното нещо за под 25 долара. Ти и твоята половинка няма как да изпитате такова удоволствие на кино с пуканки“ – Ал Рокър, синоптик

„Книгите са страхотни за подаръци, защото не е нужно да се включват никъде“ – Алек Болдуин, актьор

Победителите в Goodreads Choice Awards 2013

Късно снощи бяха обявени официалните победители във всички категории на тазгодишното издание на Goodreads Choice Awards. Въпреки, че повечето от тях бяха доста предвидими, имаше и няколко не малки изненади:

  • Fiction – Очаквана победа  за Халед Хосейни и неговата “А планините ехтяха”.
  • Mystery & Thriller – Определено най-оспорваната категория, в която след епична битка триумфира Дан Браун и неговият “Ад”. Любопитното тук е, че на втора позиция се класира “Зовът на кукувицата” на Робърт Галбрейт. Романът първоначално бе продаден в едва 1500 бройки, докато преди броени седмици не се разбра, че всъщност Робърт Галбрейт е псевдоним на английската бестселърка Дж.К.Роулинг.
  • Historical Fiction“Живот след живот”, Кейт Аткинсън
  • Fantasy – Голяма изненада поне лично за мен е смазващата победа в тази категория на Нийл Геймън. Неговата “Океанът в края на пътя”  с почти 44,000 гласа не оставя никакъв шанс на последната част от “Колелото на времето” – “Спомен за светлина”
  • Paranormal Fantasy“Студени дни”, Джим Бътчър
  • Science Fiction – Изключително учудваща за мен е едва петата позиция, за наскоро спечелилият Хюго, Джон Скалзи и неговата “Човешка дивизия”. 74-годишната Маргарет Атууд е призьорката в тази категория като “MaddAdam” събира почти 17,000 гласа.
  • Horror – Стивън Кинг съвсем очаквано не оставя никакви шансове на конкуренцията като неговият “Doctor Sleep” печели с почти 18,000 гласа разлика.

Пълният списък с категории и победители можете да намерите тук: https://www.goodreads.com/choiceawards/best-books-2013

Поне за мен две са големите изненади и те идват в жанровете фентъзи и научна фантастика, където сочените за фаворити книги не само не печелят, но и губят с огромна разлика. Поздравления за всички победители!

Най-интересните литературни чудовища – първа част

It

Balrog

Според много специалисти въображението е едно от най-важните качества на един писател. Не знам дали е точно така, но със сигурност фантастичните същества винаги са били част от литературата – както фантастичната, така и класическата. 

Балрог – “Властелинът на пръстените” – Джон Р.Р. Толкин

Балрогът се появява в най-емблематичната фентъзи творба, дело на Толкин. Те се смятали за огнени духове, повечето от които били избити в края на Първата епоха на Средната Земя. Въпреки това някои от тях преживели, скрити в недостъпни и забравени места. Балрозите са описани като високи същества, образувани от огън, можещи да се ‘загърнат’ в него или пък в сянка, което да ги прави по-трудно забележими.

Смята се, че единственият пръстен е причината за пробуждането на това страховито същество по време на преминаването на задругата през Мория, а не вдигнатия шум. Със сигурност това е едно от най-зловещите чудовища в литературата.

Джаберуоки – “Джаберуоки” – Луис Карол

Всъщност въпросното стихотворение е част от “Алиса в Огледалния свят”. Макар да е изключително трудно за разбиране, както и самата Алиса изтъква когато се сблъсква с него, произведението описва страховито чудовище – с хищни нокти, раздиращи зъби, огнени очи, могъщо телосложение, като същевременно може да цвифейка и рикае. Чудите се какво означават последните две думи? Е, аз също, но това са използваните от Карол епитети при описването на това същество.

 

Continue reading

Защо не четем?

Mother and Daughter Reading Together

Според последната статистика в България средно се харчи по 12 лева на година за книги. Което ме навежда на мисълта дали това означава, че след като аз тази година съм похарчил около 200 лева из книжарници същевременно съм оставил ~15 човека без никакво четиво цяла година? За жалост реалността е още по-трагична.

Mother and Daughter Reading Together

Дали ако застана на някой булевард с по три копия на 4-5 световни бестселъра и ги раздавам на желаещите безплатно, някой ще ми обърне внимание? Най-

вероятно да, ако два от тях са “Здрач” и “Петдесет нюанса сиво”. Според световна статистика, която намерих, един средностатистически човек прочита 17 книги годишно. Да, това наистина са седемнадесет книги всяка година, но какво би се получило ако имплементираме тази извадка за българската реалност? Тъй като не съумях да открия актуална такава, ще се позова на извършени онлайн анкети, които показват, че 70% от нашите сънародници не купуват нито една книга годишно. Ако можехме да опровергаем тези цифри с аргументи от рода на често посещавани библиотеки и/или много безплатни/нелегални интернет книги, положението все щеше да е по-добро. Истината обаче е друга – българите просто не четат и ще се позова на друга анкета, която открих из доста голям български портал, извършена тази година – средно един човек в България прочита около книга и половина. Точно така, това е книга и половина.

Преди малко повече от десетилетие в световен мащаб се появи един огромен феномен, който накара млади и стари, четящи и не толкова четящи, да седнат и да прочетат нещо, а понякога дори да си закупят собствено копие. Дали се сещате за какво говоря? Това е поредицата на небезизвестната британска писателка Джоан Роулинг – “Хари Потър”. Много от вас сега ще направят асоциация в стил “очилат магьосник” или “детски приказки”, но аз нямам намерение да навлизам в тази област. Просто ще изтъкна, че проучвания направени доста по-късно, а по-точно преди две години, сочат, че 20% от хората, които четат повече от средното в световен мащаб са били въведени в литературата именно от книгите за малкият чародей. Очевидно е, че много от гласувалите са били на правилната възраст в правилният момент, за да бъдат омагьосани от Хари и неговата магическа пръчка, но резултатите показват, че след това те продължават да четат и да разкриват необятния свят на световната литература. Според мен можем само да бъдем благодарни на Роулинг за тласкането на това поколение обратно към четенето на книги, но също така и да се замислим – трябва ли да има поне по един феномен веднъж на няколко години, за да се случат такива глобални промени или просто ние правим нещо грешно?

Continue reading