Доближаваме средата на втората половина от интервютата и днес е ред на Мариана Панайотова(Не, няма роднинска връзка с Теми. Поне така си мисля.) Мариана е запален читател, част от администраторския екип на The Fantasy Bookhoppers и един от най-позитивните хора, които познавам. Отскоро е в клуба на фентъзи читателите, ала напредва бързо.

Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?

Трябва да се върна доста назад във времето. Едва ли мога да дам категоричен отговор, но първо изплува в съзнанието ми „Тримата мускетари“ на Александър Дюма. На около деветгодишна възраст прочетох адаптираната за деца версия (с великолепни илюстрации!), малко след това и пълното издание. Естествено, че бях запленена от романтичната история за смелост, благородство, любов.

Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?

Езикът. Начинът, по който се играе с думите.

Любим автор?

Е, тук не мога в никакъв случай да се огранича с един. Невъзможно ми е.

Джон Стайнбек, Лев Толстой, Джордж Мартин, Карлос Руис Сафон. Отскоро и Пратчет.

Книгата, която така и не успя да завършиш?

„Името на розата“ на Умберто Еко. Предполагам, че навремето не бях узряла за нея. Поправимо е, разбира се.

Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?

Използвам всеки свободен миг.

Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?

Отново не мога да дам категоричен отговор. Хемингуей може би. Макар да има някои творби, които ми харесват.

Литературен свят, който би избрал пред реалния?

Вестерос.

Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?

Нов роман на познат автор.

Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?

„Нощен влак за Лисабон“ на Паскал Мерсие.