Трети в списъка е Генчо Генчев – (див) клавиатурен маг, (кървав) читател и (луд) фен на твърдата музика. Дискусиите с него на тема фентъзи и фантастика всеки път се превръщат в същински битки. Иска ми се да кажа, че обикновено вземам превес в тях, но това би било лъжа. Едно е сигурно – Генчо е един от най-нетипичните читатели, които познавам.

Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?

Понеже наскоро стана дума в една онлайн дискусия, осъзнах че това за мен е „Пипи –Дългото чорапче“. Това е изобщо и първата книга, която прочетох в живота си, преди да започна училище. Какво ми хареса ли?
Ами по-яко момиче не съм срещал досега, ха-ха-ха. Във всеки смисъл на думата. Шегувам се,  Астрид Линдгрен е невероятен писател с изключително чувство за хумор, който може да грабне освен детското внимание с фантазията си, така и възрастен с фундаметалните въпроси, завоалирани и представени по несравним начин за всяко ниво на експириънс. Книга-шедьовър по всички правила.

Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?

Много интересен въпрос, оценявам!
Ще рискувам и ще отговоря по моя си начин – искам да ми „взриви“ главата с първите редове и да не мога да оставя книгата. Не ми пука за сюжета, нито за така актуалния напоследък лаф в онлайн дискусиите за книги, че еди кои си герои били „завършени“, „пълнокръвни“ и прочие. Искам сетинга да ме накара да почувствам, че съм там, на място.
Понеже имам афинитет към батъл фентъзито, искам да усетя мириса на дим и металния вкус на желязо, типичен за кръвта в устата си, да чуя грохота на сблъскваща се стомана и тропот на конски копита, предсмъртни крясъци, искам пронизващата болка от намушкване с меч или стрела в някой крайник да ме накара да го почувствам почти реално… Звучи простичко, но май досега не са много тези, които са го постигали от моя гледна точка.

Любим автор?

Айде сега! Следващия въпрос, моля!
Сега сериозно – от фентъзи жанра моят човек е Стивън Ериксън.
Абсолютно и тотално!

Книгата, която така и не успя да завършиш?

Много са. Прекалено много даже, но винаги ще се сещам за “Пир за врани”.
Не успях да харесам Дж.Р.Р. Мартин и това си е. С риск да прозвуча крайно – целенасочената графомания ми е била отблъскваща винаги.

Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?
За съжаление нямам възможност да отделям времето, което искам за четене.От месеци, да не кажа години, чета основно в градският транспорт.Така превърнах един от минусите, свързани с работното ми място – неговата отдалеченост – в плюс.Малко хора в днешния забързан свят могат да отделят около 2 часа на ден за четене, точно толкова ми се събира и на мен дневно.Не обичам и избягвам да използвам всеки свободен миг.Харесва ми да правя приятните за мен неща с малко или много предварителна нагласа.

Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?

Амии, срам – не срам, Артър Кларк. Много над моето ниво е този човек и ми е тегаво всяко едно негово изречение. Full respect разбира се, но…това е положението.

Литературен свят, който би избрал пред реалния?

О…може би светът, който е изградил Дан Симънс в “Хиперион”. Не точно на самата планета де, някъде в Хегемонията.

Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?

Аз съм консервативен през по-голямата част от денонощието, затова залагам на нов роман от познат автор. По-рядко съм се разочаровал от втория вариант.

Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?

Понеже сме в началото на 2016-та, нямах възможност да прочета толкова много книги, затова не е труден въпроса. “Полукрал” на Абъркромби беше свеж полъх както винаги за мен, макар да очаквах повече.
Ако не съм разбрал правилно и имаш предвид миналата година – колебая се между “Войната на старците” на Джон Скалзи и “Принцът на тръните” на Марк Лорънс.