Според последната статистика в България средно се харчи по 12 лева на година за книги. Което ме навежда на мисълта дали това означава, че след като аз тази година съм похарчил около 200 лева из книжарници същевременно съм оставил ~15 човека без никакво четиво цяла година? За жалост реалността е още по-трагична.

Дали ако застана на някой булевард с по три копия на 4-5 световни бестселъра и ги раздавам на желаещите безплатно, някой ще ми обърне внимание? Най-

вероятно да, ако два от тях са “Здрач” и “Петдесет нюанса сиво”. Според световна статистика, която намерих, един средностатистически човек прочита 17 книги годишно. Да, това наистина са седемнадесет книги всяка година, но какво би се получило ако имплементираме тази извадка за българската реалност? Тъй като не съумях да открия актуална такава, ще се позова на извършени онлайн анкети, които показват, че 70% от нашите сънародници не купуват нито една книга годишно. Ако можехме да опровергаем тези цифри с аргументи от рода на често посещавани библиотеки и/или много безплатни/нелегални интернет книги, положението все щеше да е по-добро. Истината обаче е друга – българите просто не четат и ще се позова на друга анкета, която открих из доста голям български портал, извършена тази година – средно един човек в България прочита около книга и половина. Точно така, това е книга и половина.

Преди малко повече от десетилетие в световен мащаб се появи един огромен феномен, който накара млади и стари, четящи и не толкова четящи, да седнат и да прочетат нещо, а понякога дори да си закупят собствено копие. Дали се сещате за какво говоря? Това е поредицата на небезизвестната британска писателка Джоан Роулинг – “Хари Потър”. Много от вас сега ще направят асоциация в стил “очилат магьосник” или “детски приказки”, но аз нямам намерение да навлизам в тази област. Просто ще изтъкна, че проучвания направени доста по-късно, а по-точно преди две години, сочат, че 20% от хората, които четат повече от средното в световен мащаб са били въведени в литературата именно от книгите за малкият чародей. Очевидно е, че много от гласувалите са били на правилната възраст в правилният момент, за да бъдат омагьосани от Хари и неговата магическа пръчка, но резултатите показват, че след това те продължават да четат и да разкриват необятния свят на световната литература. Според мен можем само да бъдем благодарни на Роулинг за тласкането на това поколение обратно към четенето на книги, но също така и да се замислим – трябва ли да има поне по един феномен веднъж на няколко години, за да се случат такива глобални промени или просто ние правим нещо грешно?

Истината е, че магическият свят на Роулинг е много примамлив, ако си на правилната възраст, но има толкова много други поредици, били те фантастични или не, които са не по-малко грабващи, а въпреки това децата по никакъв начин не проявяват интерес. А защо не проявяват такъв? Защото никой дори не се опитва да го подбуди у тях. Учебните системи не само у нас, но и в много други страни, плачат за промени и за ревизиране на изучаваният материал, учениците просто биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати. В по-напредналите държави подобни промени вече бяха направени, децата все още имат книги, които задължително да прочетат и след това да изучават в училище, но също така получават добре съставени списъци с литература, точно подходяща за тяхната възрастова група и имат определена квота от тях, които трябва да прочетат. Може би и това не е перфектния вариант, но съм убеден, че когато получиш списък със сто различни книги от най-различни(подходящи!) жанрове, все ще намериш поне една-две, които да те грабнат и да те тласнат да потърсиш други подобни.

Тъй като публикацията стана по-дълга от планираното, а знам, че множеството не си пада по дълго четене, искам да призова всички родители или бъдещи такива да отделят по малко време на децата си и да ги заведат до градската библиотека, ако не друго, да ги оставят сами да разгледат, спокойно, може би да им разкажат тук-там по нещо за книгите, към които проявяват интерес, но без да ги притискат да избират нещо конкретно. Не знам при колко деца това ще е успешно, но след като учебните реформи при нас определено не изглежда да бъдат направени в правилна посока, това е най-добрият шанс да отворите вратата пред вашето дете към множеството необятни светове, скътани някъде там на прашната полица.

За много наши сънародници вече е прекалено късно, но поне можем да помогнем на децата…