Tag Archives: writing is fun

10 от 10k: Теми Панайотова

temi1

Теми Панайотова е първата дама, която ви представям от интервюираните. Тя обожава да чете книги,TemiPanayotova да пише за книги, да гледа книги….всичко свързано с книги. Ако не ми вярвате, стига само да посетите страницата на блога ѝ – Writing is fun.  А освен това е и запален геймър.

Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?

Тук просто няма как да не кажа “Хари Потър”. Винаги ще има специално място в сърцето ми – той беше началото на всичко и ме заплени с прекрасния си магически свят, в който исках така да живея и беше моето спасение от реалността.

Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?

За да ме впечатли наистина една книга и да реша, че си заслужава четенето има два конкретни решаващи фактора:

1) сюжет – и то не какъв да е просто сюжет, но интересен и грабващ – все пак той е нещото, което виждаш след корицата на самата книга;

2) стил на писане – това пък е нещото, което задържа интереса на читателя и те кара да преживееш действието в книгата заедно със самите герои.

Любим автор?

Мислих доста усилено по този въпрос и накрая стигнах до извода, че реално след толкова прочетено количество книги зад себе си, все още нямам някой конкретно любим. Харесвам много, но да се спра на конкретен е нещо невъзможно за мен.

Книгата, която така и не успя да завършиш?

Всъщност не е една – имам си специално рафтче на библиотеката за изоставени книги. Поради една или друга причина съм решила да ги оставя, а някой наистина не заслужават да живеят на този рафт – решила съм тази година, да е годината, в която ще прочета всички оставени. Въпреки всичко, ще посоча книгата “Ад” на Дан Браун. И макар и да съм му голяма почитателка, тъй като пише интересни книги, “Ад”, лично за мен, е най-скучната книга, която съм чела и все още не мога да я приключа.

Имаш ли строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?

Да си налагам определен график за четене ми звучи глупаво – истинските читатели не трябва да си налагат да четат – те четат, защото искат и открито обичат книгите. Аз съм от хората, които използват всеки свободен миг, за да го запълнят с четене – за мен четенето отдавна не е само хоби, а начин на живот. Ходейки към работа или обратно към вкъщи винаги слушам аудио книги – през почивките чета електронни книги, а през свободното си време и почивните дни минавам към така любимите си хартиени издания.

Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?

Не мисля, че има такъв. И под това имам по-скоро предвид, че ако някой автор не ми се харесва винаги бих казала открито. Все пак хората, които пишем трябва да сме обективни в мненията си за книгите техните създатели.

Литературен свят, който би избрал пред реалния?

Магическият свят на “Хари Потър” – винаги и пред всеки друг!

Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?

За мен няма значение – ако имам интерес към определена книга никога не би ме спряло това, от кого всъщност е написана. Макар и всеки да би предпочел книга от познат автор е хубаво и да поемаме читателски рискове, като да прочетем книга от непознат такъв, но чакана с нетърпение.

Аз съм твърдо за книжното разнообразие.

Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?

Погледнах рафта си с прочетене книги – определено трябваше да се позамисля над този въпрос. През последната календарна година съм чела толкова прекрасни и завладяващи книги, всяка една уникална сама по себе си. Но все пак бих казала, че най-много ме грабнаха “Ясновидците” на Либа Брей, чието издаване чаках от безкрайно време; “Домът на мис Перигрин за чудати деца” на Рансъм Ригс, която ме изненада с историята и сюжета си и така приятния “Белжар” на Мег Уолицър, която ме трогна с дълбокия си, но така осезаем смисъл.