на издателство “Софтпрес”, (професионален) читател и част от екипа на Аз Чета
от неговото създаване. Милена е един от най-добрите млади специалисти в бранша. Не харесва Толкин, но ще ѝ простим все някак.
Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?
Не помня наистина първата книга. Първото нещо, което прочетох сама в живота си, беше заглавието на някакъв фантастичен роман, който баща ми четеше. До трети клас обаче не обичах четенето – защо да правиш нещо скучно в къщи, когато може да си на плаж, да търчиш навън или да гледаш „Волтрон защтиника на вселената“ по телевизията? После се разболях от варицела, спряха Волтрон, а нашите ми дадоха да чета „Винету“, „Тримата мускетари“ и „Капитан Блъд“. После цяло лято на село смилах библиотеката на баща ми и чичо ми – все приключенски момчешки романи.
Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?
Доста се доверявам на интуицията си. Времето ми за четене става все по-малко, което ме кара да съм доста по-капризна и внимателна в подбора. Имаше период, в който работех в книжарница и четях по книга на ден. Чета книги, препоръчани от приятели, чета книги, по които са работили мои приятели – особено последното ми е изключително скъпо изживяване, защото има допълнителна емоционална стойност. В същото време обичам да чета книги, които на пръв поглед не се вписват в предпочитанията ми. Така открих забележителни автори, повечето от тях – български. Заглеждам се по корици, мога да си купя книгата само заради красива корица, но тя няма да ме накара да я прочета.
Любим автор?
Колко място имам? Хайнлайн, Геймън, Радостина Ангелова, Бюджолд, Пат Конрой, Яна Букова, Андрю Портър, Джуно Диас, Джефри Юдженидис… някой автор може да ми стане любим и с половин изречение, ако съм попаднала на него в подходящото настроение.
Книгата, която така и не успя да завършиш?
„Властелинът на пръстените“ (четири опита, на различна възраст). „По пътя“ (три опита)… и други. Ще цитирам Райчо Ангелов с любимото му: „Животът е твърде кратък, за да четем тъпи книги“.
Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?
Преди четях навсякъде, по всяко време – докато чакам някъде, в автобуса, между лекции. Сега вече отделям време за четене само ако мога наистина имам възможност за пълен покой и потъване в книгата.
Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?
Няма такъв – отдавна съм си признала, че не харесвам любимата на всички „Малкият принц“ и оцелях.
Литературен свят, който би избрал пред реалния?
Само един ли?!
Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?
И двете. Казах вече, че обичам да експериментирам с нови книги и автори, по природа съм любопитна. Вторачването в един жанр, автор, поредица или каквото и друго е за коне с капаци, не за читателите. За съжаление често се разочаровам от подобни експерименти, но пък понякога изскачат страхотни бисери – последния такъв беше „Отдел И“ на Петър Тушков.
Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?
Не мога да избера само една, защото миналата година прочетох много страхотни книги в различни жанрове. Невъзможно ми е да избера само една, а и не искам. Разнообразието, включително и литературното, е солта на живота.[:en]Предпоследна сред представяните през последните няколко седмици от мен е Милена Ташева – ПР
на издателство “Софтпрес”, (професионален) читател и част от екипа на от неговото създаване. Милена е един от най-добрите млади специалисти в бранша. Не харесва Толкин, но ще ѝ простим все някак.
Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?
Не помня наистина първата книга. Първото нещо, което прочетох сама в живота си, беше заглавието на някакъв фантастичен роман, който баща ми четеше. До трети клас обаче не обичах четенето – защо да правиш нещо скучно в къщи, когато може да си на плаж, да търчиш навън или да гледаш „Волтрон защтиника на вселената“ по телевизията? После се разболях от варицела, спряха Волтрон, а нашите ми дадоха да чета „Винету“, „Тримата мускетари“ и „Капитан Блъд“. После цяло лято на село смилах библиотеката на баща ми и чичо ми – все приключенски момчешки романи.
Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?
Доста се доверявам на интуицията си. Времето ми за четене става все по-малко, което ме кара да съм доста по-капризна и внимателна в подбора. Имаше период, в който работех в книжарница и четях по книга на ден. Чета книги, препоръчани от приятели, чета книги, по които са работили мои приятели – особено последното ми е изключително скъпо изживяване, защото има допълнителна емоционална стойност. В същото време обичам да чета книги, които на пръв поглед не се вписват в предпочитанията ми. Така открих забележителни автори, повечето от тях – български. Заглеждам се по корици, мога да си купя книгата само заради красива корица, но тя няма да ме накара да я прочета.
Любим автор?
Колко място имам? Хайнлайн, Геймън, Радостина Ангелова, Бюджолд, Пат Конрой, Яна Букова, Андрю Портър, Джуно Диас, Джефри Юдженидис… някой автор може да ми стане любим и с половин изречение, ако съм попаднала на него в подходящото настроение.
Книгата, която така и не успя да завършиш?
„Властелинът на пръстените“ (четири опита, на различна възраст). „По пътя“ (три опита)… и други. Ще цитирам Райчо Ангелов с любимото му: „Животът е твърде кратък, за да четем тъпи книги“.
Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?
Преди четях навсякъде, по всяко време – докато чакам някъде, в автобуса, между лекции. Сега вече отделям време за четене само ако мога наистина имам възможност за пълен покой и потъване в книгата.
Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?
Няма такъв – отдавна съм си признала, че не харесвам любимата на всички „Малкият принц“ и оцелях.
Литературен свят, който би избрал пред реалния?
Само един ли?!
Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?
И двете. Казах вече, че обичам да експериментирам с нови книги и автори, по природа съм любопитна. Вторачването в един жанр, автор, поредица или каквото и друго е за коне с капаци, не за читателите. За съжаление често се разочаровам от подобни експерименти, но пък понякога изскачат страхотни бисери – последния такъв беше „Отдел И“ на Петър Тушков.
Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?
Не мога да избера само една, защото миналата година прочетох много страхотни книги в различни жанрове. Невъзможно ми е да избера само една, а и не искам. Разнообразието, включително и литературното, е солта на живота.[:]