Страницата уверено се движи към десет хиляди последователи и е време да започна с обещаните интервюта.

Като първи ви представям Живко Петров – автор на едни от най-емблематични български корици за последната година – “Кутия за птици, “Бъдеще”,  “Границата” и още много други.  Живко е фен на ужаси и всичко свързано с тях, а също така и страстен геймър.

Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?

„Конникът без глава“ на Майн Рид. Това беше първата обемна книга, която прочетох като малък.

Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?

Живко: Няма конкретно нещо – или ме грабва или не.

Любим автор?

Такива, които харесвам има много, но само една ми е любима – Агата Кристи.

Книгата, която така и не успя да завършиш?

Не съм от хората, които държат да завършат дадена книга ако не им харесва, само защото са я започнали. Не правя компромиси с това никога. В този ред на мисли – много са. Последно „Други песни“ на Яцек Дукай.

Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?

Предимно вечер, защото през деня лесно се разсейвам.

Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?

Няма такъв. Не харесвам много автори, но гордо си го признавам.

Литературен свят, който би избрал пред реалния?

И такъв няма. Това също си признавам гордо.

Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?

Първото, въпреки че там разочарованията са по-големи и са по-често.

Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?

„Ритуалът“ на Адам Невил и няма да спра да го повтарям. Тази книга е като учебник за това как се пише чист, неподправен, пълнокръвен хорър. Въпреки ужасяващо разочароващата втора част (книгата е разделена на две части), първата е всичко онова, за което истинските фенове на романите на ужаса мечтаят. Дано я издадат и в България някой ден, защото тази книга си струва много.