“Стоманеното сърце” – Брандън Сандерсън

Виждал съм Стоманеното сърце да кърви.

Злочестието променя света завинаги, дава необясними способности на случайни хора, правейки ги свръхсилни по един или друг начин. Това обаче идва срещу определена цена – те губят човешкото в себе си, всички се превръщат в агресивни същества, ламтящи за власт, сред тях няма добри, няма герои. Светът се превръща в едно ужасно място за обикновените хора, разкъсван от постоянни битки между могъщи Епични и техните нечовешки сили. Съпротивата е сломена преди дори да е успяла да започне и навсякъде цари хаос, освен местата, където някой изключително силен Епичен не решава да управлява по своята воля и желания.

Едно от тези места е Чикаго или както вече е по-известен – Нюкаго. Градът е под властта на един от най-могъщите известни Епични – Стоманено сърце, който е практически непобедим, и тъне в постоянен мрак, благодарение на друг толкова силен Епичен. Единствените, които все още поне се опитват да се противопоставят на новия ред, са Възмездителите – тайна група, която организира покушения срещу по-слаби Епични, но така и не съумява да се противопостави на истински силните. Когато пред тях се появява едно момче, което твърди, че е виждал Стоманено сърце да кърви, всичко се променя.

Цялото ревю: “Стоманеното сърце”

ОЦЕНКА: 4/5

“Спиращият войната” – Брандън Сандерсън

Интересна и оригинална магическа система. Сложни политически отношения. Божества, които колкото напомнят тези от гръцката митология, толкова и се различават от тях. Забавни персонажи. Какво повече може да иска човек от една фентъзи книга?

“Спиращият войната” е епично фентъзи, което обаче не е докрай типично за Сандерсън и точно поради това се чете толкова леко и приятно.

Действието е съсредоточено между две кралства, които макар да произлизат от едно, са в откровено агресивни отношения едно с друго. Принцеса Вивена е принудена да се омъжи за върховния Бог на омразното кралство, но поради една или друга причина баща й решава да изпрати на тази участ по-малката й сестра – Сири. Вивена се впуска в налудничава мисия да й помогне и ако може да я измъкне от ръцете на врага. Самата Сири е един от най-свежите персонажи на които съм се натъквал в литературата на Сандерсън. Тя е абсолютно неподправена, енергична и не обича да се съобразява с когото и да е било. Сами можете да си представи какво се случва когато такова момиче бива поставено в дворът на боговете, задвижвам от стотици дребни правила и енергични слуги, които са навсякъде. Естествено, добрата идея на Вивена се оказва почти невъзможна за изпълнение, докато не се натъква на тайнствен мъж, който въпреки дръпнатия си характер, тя опитва да убеди да й помогне.

Цялото ревю: “Спиращият войната”

ОЦЕНКА: 4/5

“Червеноризци” – Джон Скалзи

Червеноризци се е превърнало в нарицателно за онези персонажи в научно-фантастичните филми, които умират, преди дори да бъдат представени. Всеки път когато има схватка с извънземни или битка между космически кораби, при всяка една експлозия те загиват и никой не научава тяхната история. Джон Скалзи решава да ни разкаже точно за тях.

Мичман Ендрю Дал е назначен на капитален кораб “Дръзки”, флагмана на Общовселенското обединение. Това е изключително престижен пост и младият мъж с нетърпение очаква да види прочутата лаборатория по Ксенобиология, която е разположена на кораба. Изглежда, че късметът му се е усмихнал и животът му се движи в правилна посока, докато не започват да се случват странни работи.

Цялото ревю: “Червеноризци”

ОЦЕНКА: 4/5

“Метро 2033” – Дмитрий Глуховски

След разрушителна ядрена война човечеството е натикано под земята в някогашното московско метро, което се оказва последното място, годно за обитаване.

Артьом е момче от една от крайните станции на московското метро, известна с продукцията си на качествен чай. ВДХН, обаче, бива заплашена от тайнствени нападатели, “черни”. Въпреки защитните мерки е въпрос на време създанията да пробият отбраната и да нахлуят в цялото метро. На Артьом се пада трудната задача да достигне до Полиса – станция, която е символичен културен и научен център на подземния свят, за да предаде новината и да потърси за помощ. По пътя си той попада накомунистически и нацистки станции, побъркани сектанти, търговци, готови на всичко за припечелят и дори група хора, отричащи технологията и почитащи странен бог. Артьом е принуден да се справи с предизвикателствата по някакъв начин, за да стигне до Полиса. Мястото, където има най-добрите условия за живот, където властта се превърля между военни ибиблиотекари, а специално оборудвани сталкери рискуват всичко, излизайки на повърхността, за да открият ценни предмети.

Цялото ревю: “Метро 2033″

ОЦЕНКА: 4/5

През следващите няколко дни смятам да направя кратък преглед на книгите, които съм прочел през изминалата година, и да ви напомня за тези, които наистина заслужават да им бъде обърнато внимание.

“Името на вятъра” – Патрик Ротфус

Какво става когато един могъщ човек загуби всякаква вяра в себе си? Какво става когато една легенда предпочита всички да я забравят? Какво става когато много силно желаеш да научиш името на вятъра? Патрик Ротфус има отговори на всички тези въпроси, та дори и на много повече!

Това е първия том от планираната трилогия, като обхваща разказаното от ханджията само през първия ден от престоя на летописеца. Рядко давам петица на книга, но този път просто нямам избор. Патрик Ротфус е фантастичен и напълно го заслужава. Въображението му ще спре дъха ви, мрачните истини ще ви накарат да потръпнете, а малките победи, които младият Квоте постига, ще ви накарат да се гордеете с него.

Изключителен фентъзи дебют, просто задължителна литература за почитателите на жанра.

Цялото ревю: “Името на вятъра”

ОЦЕНКА: 5/5

“Страхът на мъдреца” – Патрик Ротфус

Квоте вече е млад мъж, напълно осъзнаващ своите специфични способности и готов за премеждия. Много читатели може да са имали съмнения към продължението на “Името на вятъра”, но Патрик Ротфус  успява напълно да отговори на високите изисквания.

Историята продължава почти от същия момент, в който приключва първата част. Докато в “Името на вятъра” виждахме първите години от живота на Квоте, израстването му от дете до юноша, то тук се сблъскваме с Квоте като млад мъж.

Трилогията “Хрониките на Кралеубиеца” може и да вплита много от вече добре известните идеи във фентъзито, но Ротфус е изключителен майстор разказвач, успява да направи дори най-простото изречение да звучи привлекателно. Препоръчвам на всеки фен на жанра, просто няма как да съжалявате.

Цялото ревю: “Страхът на мъдреца”

ОЦЕНКА: 5/5

“Пътят на кралете” – Брандън Сандерсън

Малко са авторите, които пишат епично фентъзи, което да се доближава до нивото на Сандерсън. Още по-малко са тези, които при публикуването на книга, надхвърляща хиляда страници, си позволяват да информират читателите, че ги очакват още девет такива от същата поредица. Брандън Сандерсън го прави по единственият правилен начин – грабва читателите и не ги оставя до самия край.

“Пътят на Кралете” започва в разрез с всички правила на жанра. Вместо читателят да бъде плавно въведен в света, той е затрупан от информация – още в първите страници се споменават поне десетина термина, говори се за магическа система, която по никакъв начин не е обяснена и е по-скоро объркваща. Всичко това би отблъснало читателя, ако не беше името на корицата. Брандън Сандерсън е еталон за качество и репутацията му е единственото нещо, което ме накара да продължа. След трудното начало много скоро нещата си дойдоха на мястото.

Дадете ли малко време на “Пътят на кралете” ви очаква едно вълнуващо приключение.

Цялото ревю: “Пътят на кралете”

ОЦЕНКА: 5/5

“Сияйни слова” – Брандън Сандерсън

“Пътят на Кралете”, първата част от новата епична поредица на Брандън Сандерсън, се превърна в истински успех, съумявайки да намери място сред десетте най-продавани книги според New York Times.  Сега идва ред и на продължението – “Сияйни слова”, което е дори още по-внушително като размери, но и като качество.

Първата мисъл, когато започнах книгата, бе свързана с нейният обем. Не ме разбирайте погрешно, обожавам големи книги, но това е същинско чудовище! Малко от читателите си дават сметка колко време отнема написването на нещо такова, а още по-малко знаят, че Сандерсън успява да напише ръкописа си в течение на не повече от пет месеца според първоначалните си бележки. Впечатляващо, нали? Сандерсън е истински литературен магьосник, няма как да го отречете.

Въпреки, че в първата част от “Летописи за светлината на бурята” се срещнахме с множество герои, доста от които имаха собствени глави, тя определено създава впечатление за книгата на Каладин. Младият копиеносец е в центъра на всички важни събития, а останалото изглежда просто като допълнение. В “Сияйни слова” ролите са разменени. Каладин минава на по-заден план, а главен герой става младата повереничка на Ясна Колин – Шалан Давар. Спокойно мога да кажа, че тя е в епицентъра на символичната буря, която представлява втората част от поредицата.

“Сияйни слова” определено е моята книга на година, изключителен епос.

Цялото ревю: “Сияйни слова”

ОЦЕНКА: 5+/5