През следващите няколко дни смятам да направя кратък преглед на книгите, които съм прочел през изминалата година, и да ви напомня за тези, които наистина заслужават да им бъде обърнато внимание.

“Името на вятъра” – Патрик Ротфус

Какво става когато един могъщ човек загуби всякаква вяра в себе си? Какво става когато една легенда предпочита всички да я забравят? Какво става когато много силно желаеш да научиш името на вятъра? Патрик Ротфус има отговори на всички тези въпроси, та дори и на много повече!

Това е първия том от планираната трилогия, като обхваща разказаното от ханджията само през първия ден от престоя на летописеца. Рядко давам петица на книга, но този път просто нямам избор. Патрик Ротфус е фантастичен и напълно го заслужава. Въображението му ще спре дъха ви, мрачните истини ще ви накарат да потръпнете, а малките победи, които младият Квоте постига, ще ви накарат да се гордеете с него.

Изключителен фентъзи дебют, просто задължителна литература за почитателите на жанра.

Цялото ревю: “Името на вятъра”

ОЦЕНКА: 5/5

“Страхът на мъдреца” – Патрик Ротфус

Квоте вече е млад мъж, напълно осъзнаващ своите специфични способности и готов за премеждия. Много читатели може да са имали съмнения към продължението на “Името на вятъра”, но Патрик Ротфус  успява напълно да отговори на високите изисквания.

Историята продължава почти от същия момент, в който приключва първата част. Докато в “Името на вятъра” виждахме първите години от живота на Квоте, израстването му от дете до юноша, то тук се сблъскваме с Квоте като млад мъж.

Трилогията “Хрониките на Кралеубиеца” може и да вплита много от вече добре известните идеи във фентъзито, но Ротфус е изключителен майстор разказвач, успява да направи дори най-простото изречение да звучи привлекателно. Препоръчвам на всеки фен на жанра, просто няма как да съжалявате.

Цялото ревю: “Страхът на мъдреца”

ОЦЕНКА: 5/5

“Пътят на кралете” – Брандън Сандерсън

Малко са авторите, които пишат епично фентъзи, което да се доближава до нивото на Сандерсън. Още по-малко са тези, които при публикуването на книга, надхвърляща хиляда страници, си позволяват да информират читателите, че ги очакват още девет такива от същата поредица. Брандън Сандерсън го прави по единственият правилен начин – грабва читателите и не ги оставя до самия край.

“Пътят на Кралете” започва в разрез с всички правила на жанра. Вместо читателят да бъде плавно въведен в света, той е затрупан от информация – още в първите страници се споменават поне десетина термина, говори се за магическа система, която по никакъв начин не е обяснена и е по-скоро объркваща. Всичко това би отблъснало читателя, ако не беше името на корицата. Брандън Сандерсън е еталон за качество и репутацията му е единственото нещо, което ме накара да продължа. След трудното начало много скоро нещата си дойдоха на мястото.

Дадете ли малко време на “Пътят на кралете” ви очаква едно вълнуващо приключение.

Цялото ревю: “Пътят на кралете”

ОЦЕНКА: 5/5

“Сияйни слова” – Брандън Сандерсън

“Пътят на Кралете”, първата част от новата епична поредица на Брандън Сандерсън, се превърна в истински успех, съумявайки да намери място сред десетте най-продавани книги според New York Times.  Сега идва ред и на продължението – “Сияйни слова”, което е дори още по-внушително като размери, но и като качество.

Първата мисъл, когато започнах книгата, бе свързана с нейният обем. Не ме разбирайте погрешно, обожавам големи книги, но това е същинско чудовище! Малко от читателите си дават сметка колко време отнема написването на нещо такова, а още по-малко знаят, че Сандерсън успява да напише ръкописа си в течение на не повече от пет месеца според първоначалните си бележки. Впечатляващо, нали? Сандерсън е истински литературен магьосник, няма как да го отречете.

Въпреки, че в първата част от “Летописи за светлината на бурята” се срещнахме с множество герои, доста от които имаха собствени глави, тя определено създава впечатление за книгата на Каладин. Младият копиеносец е в центъра на всички важни събития, а останалото изглежда просто като допълнение. В “Сияйни слова” ролите са разменени. Каладин минава на по-заден план, а главен герой става младата повереничка на Ясна Колин – Шалан Давар. Спокойно мога да кажа, че тя е в епицентъра на символичната буря, която представлява втората част от поредицата.

“Сияйни слова” определено е моята книга на година, изключителен епос.

Цялото ревю: “Сияйни слова”

ОЦЕНКА: 5+/5