Виждал съм Стоманеното сърце да кърви.

Злочестието променя света завинаги, дава необясними способности на случайни хора, правейки ги свръхсилни по един или друг начин. Това обаче идва срещу определена цена – те губят човешкото в себе си, всички се превръщат в агресивни същества, ламтящи за власт, сред тях няма добри, няма герои. Светът се превръща в едно ужасно място за обикновените хора, разкъсван от постоянни битки между могъщи Епични и техните нечовешки сили. Съпротивата е сломена преди дори да е успяла да започне и навсякъде цари хаос, освен местата, където някой изключително силен Епичен не решава да управлява по своята воля и желания.

Едно от тези места е Чикаго или както вече е по-известен – Нюкаго. Градът е под властта на един от най-могъщите известни Епични – Стоманено сърце, който е практически непобедим, и тъне в постоянен мрак, благодарение на друг толкова силен Епичен. Единствените, които все още поне се опитват да се противопоставят на новия ред, са Възмездителите – тайна група, която организира покушения срещу по-слаби Епични, но така и не съумява да се противопостави на истински силните. Когато пред тях се появява едно момче, което твърди, че е виждал Стоманено сърце да кърви, всичко се променя.

“Стоманено сърце” е откровено насочена към по-младите читатели. Историята е структурирана в типичният стил на Сандерсън, който обича да запазва поне няколко изненади за последните страници, и тук отново му се получава. Въпреки, че е избягал от своята комфортна зона, епичното фентъзи, той доказва, че е просто добър писател и не се притеснява да смени жанра. Имах известни притеснения, когато чух за този постапокалиптичен проект, но след като прочетох първата част от тази нова трилогия, единственият ми въпрос е “Кога излиза следващата?”. Всъщност този въпрос си задавам след всяка прочетена негова книга.

Ако искате нещо разтоварващо и свежо, книга, която няма да ви кара да се напрягате, а по-скоро да се усмихвате, то “Стоманено сърце” е за вас. Сандерсън продължава да бяга от по-сериозната литература, но пък човек има нужда и от леки четива. Поздрави към “Арт Лайн” за превъзходната корица и оформление, преводът също е на добро ниво, със съвсем малки забележки.