“Стив Джобс” – Уолтър Айзъксън

walter-isaacson-steve-jobs
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

“Защо да бъдеш морски пехотинец, след като можеш да бъдеш пират?” 

Стив Джобс, малко преди да промени персоналния компютър завинаги.

Преди да започна биографията на Джобс (единствената официална, както е отбелязано на множество места), изпитвах известни съмнения какво точно ще представлява. Бях запознат с няколко други книги, представящи го почти като божество и бегло загатващи грубото му отношение и трудния характер, и искрено се надявах това да не бъде още една от тях. Успокоението дойде само след няколко страници. Книгата може и да е писана по поръчка, но Айзъксън не спестява нищо на Джобс.

Какво е най-важното за една биографична книга? Определено точността във фактите, които биват поднасяни. Ако тя липсва, то нехудожествената литература няма абсолютно никаква стойност. Айзъксън е свършил огромна работа – взема интервюта както от приближени на Джобс, така и от хора, с които той въобще не се е разбирал и дори е бил в открита вражда. Съвкупността от различни мнения е ключова при обрисуването на толкова противоречив характер.

Фактите са добри, но начинът на поднасянето им е не по-малко важен. Айзъксън и тук се справя подобаващо. Като цяло книгата е изградена хронологично, отделяйки достатъчно време на важните събития в живота на Джобс, но също така и на щрихите, които привидно не са от такова значение, но впоследствие се оказват съществени за формирането на неговия характер.

Джобс е перфектен главен герой. Проучването, което Айзъксън е извършил за книгата, е наистина колосално, но това, което прави произведението наистина грабващо е главното действащо лице. За Джобс могат да се кажат много неща, но не може да му се отрече, че умее да омагьосва. Маниакалното му увличане по детайлите лъха от почти всяка страница и си личи, че дори авторът е бил повлиян от минималистичните му идеи. Първоначално име на книгата е било iSteve: The Book of Jobs, но след всички срещи между двамата Айзъксън е твърдо убеден, че името не подхожда на личността, за която пише. В крайна сметка спечелва спора и върху книгата съвсем простичко е написано Стив Джобс.

Айзъксън наистина не спестява нищо на Джобс. Трудно е да се докаже истинността на много от историите, които са част от книгата. Все пак хората, които биха могли да ги потвърдят са изключително малко и Уолтър Айзъксън така или иначе е интервюирал по-голямата част от тях. Поне на мен това ми беше достатъчно да ги приема за достоверни. Авторът разкрива целия случай около първородната дъщеря на Джобс – Лиза, която той дълго не признава, и открито си позволява да критикува отношението му спрямо нея. Често описвайки легендарните избухвания, Айзъксън взема страната на потърпевшите и изтъква, че те биват грешно набедени. Няколко реда по-късно той е в състояние да признае абсолютната творческа гениалност на Джобс, предвидил за пореден път развитието на технологията и изпреварил конкуренцията. Има известна символика между тези скокове в повествованието и непостоянния му характер.

“Стив Джобс” напълно си заслужава прочита, без значение дали сте фенове на Apple или не. В нея се съдържат много от вижданията на Джобс – отдадеността му към компанията и желанието му не просто да печели много пари, а да създава страхотни продукти. Характерът му определено е необуздан и предизвиква много проблеми, но според мен той напълно правилно вижда себе си като творец.

Автор: Уолтър Айзъксън
Жанр: Биографии
Издател: Софтпрес
Рейтинг: ★★★★★