Интересна и оригинална магическа система. Сложни политически отношения. Божества, които колкото напомнят тези от гръцката митология, толкова и се различават от тях. Забавни персонажи. Какво повече може да иска човек от една фентъзи книга?

“Спиращият войната” е епично фентъзи, което обаче не е докрай типично за Сандерсън и точно поради това се чете толкова леко и приятно.

Действието е съсредоточено между две кралства, които макар да произлизат от едно, са в откровено агресивни отношения едно с друго. Принцеса Вивена е принудена да се омъжи за върховния Бог на омразното кралство, но поради една или друга причина баща й решава да изпрати на тази участ по-малката й сестра – Сири. Вивена се впуска в налудничава мисия да й помогне и ако може да я измъкне от ръцете на врага. Самата Сири е един от най-свежите персонажи на които съм се натъквал в литературата на Сандерсън. Тя е абсолютно неподправена, енергична и не обича да се съобразява с когото и да е било. Сами можете да си представи какво се случва когато такова момиче бива поставено в дворът на боговете, задвижвам от стотици дребни правила и енергични слуги, които са навсякъде. Естествено, добрата идея на Вивена се оказва почти невъзможна за изпълнение, докато не се натъква на тайнствен мъж, който въпреки дръпнатия си характер, тя опитва да убеди да й помогне.

В началото книгата напомня малко на “Мъглороден”, но същевременно бързо побягва в друга посока. Боговете тук се разхождат спокойно между простосмъртните, извисявайки се с една или две глави над тях. Лайтсонг определено е най-нетипичният бог, който можем да си представим и заедно със Сири са ключа към свежата атмосфера, която забърква Сандерсън.

Наглед леката книжка, всъщност съдържа много философски и религиозни препратки, а цялата магическа система на практика се базира върху свойствата на човешката душа. Искаше ми се да напиша ревю за книга на Сандерсън без да обърна внимание на света, който е създал и всичките дребни работи около него, ала това е просто невъзможно. За пореден път оставам впечатлен от лекотата, с която той успява да навърже всичките си идеи и в края на творческия му процес всичко това звучи достоверно.

Поредната силна книга на Сандерсън. Чудя се кога успява да пише толкова много и толкова добре, но предполагам, че по-скоро всички почитатели на жанра трябва да се радваме, че го има.