/съдържа спойлери за предишните части/

“Силата на сянката” е четвъртата част от епичната поредица “Колелото на времето” и най-дългата измежду всички останали. Също така това е първата книга от серията, която не започва с типичния за Робърт Джорджан пролог.

Ранд Ал-Тор е Преродения Дракон. Той успява да изпълни едно от големите пророчества, овладявайки мистичния меч Каландор и не му остава друго освен да приеме съдбата си – той трябва да спаси света, ако ли не това ще бъде края. След щурма на Тийрския камък Ранд обявява своето решение – да последва айлците, Народа на Дракона, отново повлиян от древните предания, но не само. Егвийн и Моарейн решават да го придружат в пътуването до аийлската пустош, докато Мат използва изключително силен магически предмет, за да разбере какво крие бъдещето. Единствената разбираема насока, която получава, е да придружи Ранд. Перин научава за проблемите в Две Реки и решава да се върне, за да помогне с каквото може.

“Силата на сянката” е книгата, в която Робърт Джордан разкрива цялата мащабност на запланувания от него проект. Групичките от герои, чиито приключения проследяваме, стават все повече и повече, пръснати из всички кътчета на света. Пътищата им може и да са различни, но крайната цел е една и съща – светът да преживее сблъсъка със силите на мрака. Ранд все повече се превръща в мъжа, който олицетворява всичко прочетено за предишните Преродени Дракони – затваря се в себе си, става импулсивен, а изблиците му все повече наподобяват на човек, който губи разсъдъка си.

От тази част нататък поредицата става все по-мрачна и по-мрачна, а съпротивата все по-отчайваща. Обилните описания се редуват с политически маневри и сражения, което допринася за приятното четене.