Малко са авторите, които пишат епично фентъзи, което да се доближава до нивото на Сандерсън. Още по-малко са тези, които при публикуването на книга, надхвърляща хиляда страници, си позволяват да информират читателите, че ги очакват още девет такива от същата поредица. Брандън Сандерсън го прави по единственият правилен начин – грабва читателите и не ги оставя до самия край.

“Пътят на Кралете” започва в разрез с всички правила на жанра. Вместо читателят да бъде плавно въведен в света, той е затрупан от информация – още в първите страници се споменават поне десетина термина, говори се за магическа система, която по никакъв начин не е обяснена и е по-скоро объркваща. Всичко това би отблъснало читателя, ако не беше името на корицата. Брандън Сандерсън е еталон за качество и репутацията му е единственото нещо, което ме накара да продължа. След трудното начало много скоро нещата си дойдоха на мястото.

Какво всъщност прави “Пътят на Кралете” най-доброто произведение на Сандерсън до този момент? Нещата са прекалено много. Светът, който писателят разкрива пред нас, не прилича на нищо, което сме срещали до този момент. Специфичната флора и фауна, причудливият климат, различните народи, всички тези неща пасват идеално в гигантския пъзел. Нещото, което наистина засмуква читателя са самите герои. Те са добре изградени и макар в началото да научаваш съвсем малко за тях, почти веднага разбираш мотивацията зад техните действия. Както във всяко епично фентъзи и тук героите са изключително много, нещо, което би могло да отблъсне читателите, които не са привикнали с размерите на този жанр.

Дадете ли  малко време на “Пътят на Кралете” ви гарантирам едно изключително приключение.