Един колега ми даде книгата, връщайки ме доста години назад, към старата фантастика, където свежите идеи и хумор бяха повече от клишетата.

“Практически ефект” е една изключително непретенциозна книга, която пренася един учен в паралелен свят. Там той трябва да поправи портала за връщане обратно. Светът, на който се натъква, има различна флора и фауна, но най-объркващото е технологичното ниво. Хората тук не познават прости неща като колелото, а същевременно някой от технологиите им са на толкова високо ниво, че Денис не е сигурен дали могат да бъдат произведени дори в модерния свят. Объркването става още по-голямо, когато Брин разкрива най-големия коз на историята си – предметите в този свят стават все по-добри с използването си, облагородяват се, дори могат да се видоизменят, нагласяйки се според нуждите, стига използващият ги да е достатъчно упорит.

Историята в никакъв случай не може да се нарече сериозна, в нея също присъстват добре познати клишета, но Брин е майстор в практикуването им, представя ги в комична светлина, което пасва идеално с цялостния авантюристичен характер на романа. Макар през повечето време да ми се струваше, че Брин е можел да използва идеите си за нещо по-сериозно, защото потенциалът им е огромен, си давам сметка, че явно не това е била целта. Повечето герои и ситуации, в които авторът ги поставя, са тотално нереалистични, дори голяма част от отношенията между персонажите звучат недостоверно, но това по никакъв начин не пречи на такъв вид история. В началото леко ме дразнеше, особено любовните трепети на Денис, но към края вече не обръщах внимание, просто искрено се забавлявах.

“Практически ефект” е от типа фантастика, която навремето ме караше да използвам въображението си до краен предел. Тук няма правила, няма канони за писане. Просто използваш въображението си, а у Брин то е развито до такава степен, че те впримчва и впримчва все повече и повече.

Друго мнение за книгата можете да прочетете при Anna Hells.