Натан не е обикновен герой. Всъщност той въобще не е герой. Самият той не знае какъв е – повече добър или по-скоро лош?

В дебютния си роман “Полулош” Сали Грийн ни отвежда в мрачна Англия, но не такава каквато я познаваме. Измежду обикновените хора, безцветните, се крият магьосници, които само изглеждат нормални, ала всъщност притежават най-различни таланти. Не всички от тях обаче са добри, част използват способностите си неправомерно и са наричани черни. Гоненията срещу тях са неспирни и повечето биват заловени, но един от тях продължава и продължава да се измъква на белите. Тайнствен черен магьосник, смятан дори за най-опасният в историята, мъж, чието име белите избягват да използват. Как може да бъде заловен толкова опасен човек? Всеки си има някаква слабост, неговата е едно момченце, родено от бяла магьосница. Историята проследява детството и юношеските години на Натан, проблемите му в един свят с ясни порядки, където мелез като него не може да намери своето предназначение.

Историята на първо четене изглежда интересна и оригинална, но заемките от други известни поредици започват да се набиват на очи още след първите няколко страници (“Хари Потър”). Като фен на епичното фентъзи бях неприятно изненадан от изключително постния свят, в който се развива действието. Детайли почти няма, редица неща остават неясни(Защо черните магьосници по рождение са лоши?), а магията почти изцяло отсъства. От време на време се споменава по нещичко, но действията, в които наистина се използват някакви способности се броят на пръстите на едната ръка.

Книгата е много лека, езикът съвсем прост. Като цяло останах крайно разочарован от дебюта на Сали Грийн, за който толкова много се говореше. Бих го определил просто като слаб и всичките хвалебствени думи, който прочетох преди да си взема книгата, остават абсолютна мистерия за мен. Жалко за големите очаквания и сравненията с къде по-добре изградени ърбън фентъзита.