В перфектния свят на Джонас няма случайности, всичко е под контрол, дори чувствата на хората.

Съвсем скоро Джонас ще бъде възрастен, ще стане на дванадесет и ще получи своето назначение, ала какво ще бъде то? Приятелите му отдавна са се специализирали в дадена област, тя им харесва и той е сигурен, че старейшините ще се съобразят с това, когато решават. При него нещата не се получават така, опитва какво ли не и същевременно нищо не усеща като свое призвание. С наближаването на деня Джонас вече е премислил всяко възможно назначение, някои от тях определя като поносими, а други са напълно неприемливи. Очаква, че ще получи някое, в което се е справял горе-долу добре, макар и да не му е кой знае колко присърце. Когато, обаче, се оказва, че има назначение, за което дори не знае, планът му се променя. Нещата стават още по-объркани, когато той получава точно това назначение, единствено по рода си и с нечувани привилегии.

“Пазителят” излиза още през 1993 г. Лоис Лаури създава на пръв поглед една типична антиутопия, но го прави изключително плавно и умело. Светът, в който се развива действието, е лишен от чувства чрез прием на хапчета, лишен от цветове, лишен от избор. Има само правила, безкрайно много, повечето абсурдни, които всеки трябва да спазва. Тук старейшините на обществото избират какво ще работят обикновените хора, а ако семействата искат да имат дете трябва да подадат молба и едва когато тя бъде одобрена те получават такова.

Определено когато човек чете “Пазителят” двадесет години по-късно повечето идеи са му познати, някои дори преекспонирани от множеството младежки книги на подобна тематика. Ако обаче читателят вземе под предвид кога е писано произведението, си дава сметка, че всъщност голяма част от същите тези идеи в по-новите книги може би са вдъхновени именно от Лоис Лаури.

“Пазителят” завършва с отворен край, който остава толкова много въпроси, че дори не мога да реша на кой от тях най-вече искам да получа отговор. Книжката е доста къса, малко под двеста страници, но определено е приятно четиво. Нищо ангажиращо, просто един интересен поглед върху едно измислено бъдеще, леко плашещо и изключително сиво.