“Колелото на времето” е едно от най-емблематичните произведения във фентъзи жанра. Светът, който се разкрива постепенно пред нас, е толкова сложен и добре изграден, че единствено мога да го поставя на едно ниво с абсолютния еталон – “Властелинът на пръстените”. Разказаната от Робърт Джордан история се разпростира в четиринадесет тома, всеки от тях с прилична големина, белязана е от множество обрати и сложни взаймоотношения, често се налага читателят да си води записки за всички герои, които се появяват из страниците. Заслужава ли си тогава четенето на нещо толкова голямо и сложно?

Емондово поле е едно обикновено селце, в което не се случва нищо необичайно – хората обработват земя, гледат животни и се опитват да живеят по-добре. Ранд живее с баща си в покрайнините, но все пак в местността позната като Две реки. Един от редките случаи, когато в селото се случва нещо по-интересно, е празника Бел тин – пристигат външни хора, а понякога дори веселчуни като Том Мерилин. В навечерието на празника градчето бива нападнато от тъмни създания, тролоци, които повечето местни до този момент са приемали като измислица. Първи биват нападнати Ранд и баща му, като момчето едва успява да избяга от страховитите противници, а баща му е ранен. След това създанията налитат и върху самото село, където обаче се натъкват на неочакван противник – Моарейн Дамодред, могъща Айез Седай, можеща да причини нечувани неща, а стражникът й Лан Мандрагоран е истински майстор на меча. Двамата спират нападателите, но опасността не е отминала. Моарейн успява да изцери раната на бащата на Ранд, ала той се налага да почива дълго време докато се възстанови. Според Айез Седай, тролоците са търсили момчета, родени в определен промеждутък от времето, промеждутък, в който попада и самия Ранд, а другите двама се оказват приятелите му  Перин Айбара и Матрим Коутън. Единственият начин да разберат защо всичко това се случва е да последват магьосницата. С тях поема и дъщерята на ханджията Егвийн Ал-Вийр, жадна да опознае света и решена, че един ден и тя може да стане Айез Седай. Неочаквано, уж изплашен от нападението, решава да замине и веселчуна, докато местната лечителка Нинив се впуска да ги преследва с желанието да спаси младата Егвийн от злата Айез Седай преди тя да въвлече момичето в измамите си. Дали Ранд е постъпил правилно, доверявайки се на непознатата магьосница?

Това е едва началото на премеждията, през които групата преминава. Робърт Джордан е завършен разказвач и съвсем леко разгръща пред нас това голямо приключение, за което “Окото на света” се явява нещо като въведение. Често е критикуван заради прекалено дългото повествование, понякога прекалява с описването на детайли и неща, които нямат чак такова влияние върху събитията. Истината е, че поредицата е толкова добре изпипана, че почти всяко от тези странични неща са просто част от един голям пъзел, който в един момент започва да се нарежда. Въображението на Джордан е една нестихваща буря, която изгражда пред нас съвършен свят – множество народи с техните обичаи, празници, история, политически структури, а освен това свързани по различни начини помежду си, което пък обуславя бъдещите им отношения. Точно благодарение на всички тези подробности, светът в “Колелото на времето” е един от най-реалистичните, на които съм се натъквал.

“Окото на света” дава начало на едно от знаковите фентъзи произведения. Няма как да се наречеш фен на жанра, ако по някакъв начин не си се сблъскал с тази поредица. Това е епос, който може да бъде сравняван с малко други. Няма как действието да не се забавя в определени моменти, главите, в които се разисква почти само политика са неизбежни, а точно в детайлите се крие магията на поредицата. Не всеки харесва такъв вид книги, но всеки би трябвало да ги опита, защото никога не се знае на какво можеш да се натъкнеш из страниците.