Мрак е сковал Землемория в третата част от класическата поредица на Урсула ле Гуин, а един наш стар познайник ще се впусне в състезание срещу смъртта в името на доброто.

Години са минали от събитията в “Гробниците на Атуан” и Гед вече е възрастен мъж и може би най-силния жив магьосник. Величието му се сравнява с това на някои от най-легендарните герои, за които се споменаваше в първите две части. Сега, като върховен жрец, той все по-рядко има възможност да се впусне в приключенията, които така обича. Един ден при него за съвет пристига Арен, млад принц, който твърди, че магията в неговото кралство умира. Обезпокоителните слухове идват не само от там, на редица места се притесняват, че магьосниците им са забравили думите си и вече нямат никакви способности. Пред Гед не остава друга възможност освен отново да отплава с “Взор”, но този път няма да бъде сам.

Както и в другите две части и тук книгата не ми вървеше кой знае колко бързо като изключим последните двадесетина страници. Истината е, че при Урсула ле Гуин не съществуват сложни плановe за развитие на действие, тя е сравнително праволинейна и залага повече на завършека отколкото на попътните обрати в събитията. Това е похват, който работи безупречно при по-младата аудитория, на която препоръчвам веднага да грабне цялата поредица “Землемория”, но когато решиш да прочетеш книгите като възрастен усещаш, че нещо не ти е достатъчно. За това пък идеите, които писателката засяга и развива, са толкова актуални и днес, че въпреки трудностите смятам, че прочитът си заслужава.

Това е абсолютна класика с новаторски идеи за времето си, които днес може и да ни изглеждат прекалено изтъркани, но истината е, че Урсула ле Гуин дава тласък на цяло едно поколение фентъзи писатели – Паолини, Ротфус и още много други. Заслужава си човек да види на какво е било способно въображението на една жена дръзнала да пише фантастика преди толкова години. Силно препоръчвам поредицата за възрастова група 8-12 години, безспорно малките читатели ще я изгълтат като топъл хляб.