Магията наистина е жива!

Уаксилий Ладриан съвсем доскоро е бил шериф в Дивите земи, но обстоятелствата го принуждават да се завърне в града, за да поеме контрол върху дома Ладриан, оставен без лидер след смъртта на чичо му. Освен това Уакс е Двуроден, съчетавайки както аломантични, така и ферохимични способности. Комбинацията ни е вече позната от оригиналната трилогия, но в “Сплавта на закона” всичко добива нов смисъл. Един двуроден може да спре куршум, след това да увеличи теглото си посредством ферохимия и да тласне куршумът в обратната посока с много по-голяма сила.

Четвъртата част от поредицата “Мъглороден” е точно това – див уестърн с много фентъзи елементи. Стилът на Сандерсън е претърпял множество промени спрямо оригиналната трилогия, тук хуморът е в големи дози, а драматичността, не липсва, но е много по-малко от обикновеното.

Уаксилий е от онзи тип герои, които привличат проблеми постоянно. Пръст в това определено има и Уейн, стар приятел, който е толкова отговорен, че дори смъртта не приема на сериозно. Като добавим към това красиви и отвлечени жени, получаваме първокачествен уестърн, забавен, с много екшън и дори няколко неочаквани обрати.

Радвам се, когато чета такава книга. От всяка страница на “Сплавта на закона” си личи какво удоволствие е доставяло писането на Сандерсън. След трудния(и за писане, и за четене) край на първата трилогия, четвъртата част е глътка свеж въздух, буквално. Понякога препрочитах репликите на Уейн и Уакс по няколко пъти, докато очите ми се пълнеха със сълзи от смях.

Преди седмица или две Сандерсън оповести, че тази година можем да очакваме следващите две части от втората трилогия, което само може да ни радва. “Сплавта” е далеч от сериозността и размислите на първите книги, но пък е перфектната книга за оправяне на настроение след тежък ден. Гласувам с две ръце за повече Сандерсън от този вид!