“Луната, която убива” – Н.К.Джемисин

lunata-koyato-ubiva (1)
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

“Луната, която убива” не е точно мой тип фентъзи, но и отне около петдесетина страници, за да привлече вниманието ми.

Ехиру е един от тримата почти всемогъщи Бирници, които бдят над случващото в Гуджааре. Използвайки своите способности да извличат сънна кръв, жлъч, слуз и семе, те даряват на жителите на града-държава покой, раздават справедливост, дори лекуват. Когато Сунанди, посланик от Кисуа, е обвинена в поквара, точно Ехиру трябва да я убие, ала нещата се объркват. Сунанди успява да спечели отсрочка, а Бирникът изпитва съмнения в правотата на присъдата и дали няма друга причина за поръчката.

“Луната, която убива” започва вихрено, въвежда цял куп нови неща, с които читателят трябва да свиква в движение, тъй като действието започва още от първа страница. Магическата система в началото изглежда малко объркана, но всъщност това е търсен ефект. Нора Джемисин се е справила много добре с цялостната организация на магията в романа. Системата в последствие става съвсем ясна и подредена, което е огромен плюс за мен.

Минусите идват малко по-късно, когато шеметните първи впечатления от приятния свят избледняват. Действието преминава в приспивно темпо. Героите, макар на първо четене да са интересни, почти не успяха да ме заинтригуват емоционално. Политическите маневри са толкова предвидими, че всъщност всеки по-внимателен читател около стотната страница е добил представа какво ще се случи и как най-вероятно ще завърши книгата. Единственото, което те кара да продължаваш да четеш, е пътят, който героите ще извървят, докато стигнат въпросния финал. А и той беше скучноват, дори леко претупан. Джемисин е заложила почти всичко на силно начало и край, докато междинната част на моменти е дразнещо недоописана и необмислена.

Повествованието в голяма степен прикрива тези недоизпипани елементи. “Луната, която убива” е много добре написана, чете се леко въпреки нетипичните имена . Още в началото у читателя се насажда усещането за някакво архаично зло, което застрашава целия свят. Силният край също помага, но дори когато отгърнах последната страница, изпитах леко разочарование. Потенциалът на разкрития от Джемисин свят е огромен, а на моменти изглежда, че обемът на книгата целенасочено е намаляван.

Втората част ще прочета малко по инерция, тъй като идеята за продължение ми се струва напълно излишна, но все пак се надявам да видя малко повече размах, защото потенциалът е на лице, Джемисин просто трябва да му даде повече свобода.

Автор: Нора К. Джемисин
Жанр: Фентъзи
Издател: СИЕЛА
Рейтинг: ★★★