Литературният дебют на Джош Малерман предизвика огромен интерес през изминалите седмици, включително и у мен.

Малори отглежда две деца в на пръв поглед обречен свят. Останала съвсем сама, тя ги възпитава сурово, учи ги да не излизат навън без превръзка на очите, защото това е равносилно на смърт. Навън има нещо, което ги дебне, и само един поглед може да се окаже гибелен. Учи ги да се уповават на слуха си от малки. Обмисля дори да ги ослепи, просто защото така би било по-безопасно за тях. В крайна сметка не го прави. Избира по-трудното. Когато след четири години подготовка, тя най-накрая решава, че децата, а и самата тя, са готови, ги очаква пътешествие, което може да ги отведе на едно по-добро място, но по-вероятно да не ги отведе никъде. Навън смъртта дебне зад всеки ъгъл.

“Кутия за птици” е (не)типична постапокалиптична книга. При такъв тип литература читателят очаква подробна информация за инцидентите, които довеждат до промяната. Тук това е само загатнато – медиен хаос, откъслечни истории за съдбата на засегнати хора и много неясни неща. Историята е предадена по интересен начин с преплитащи се ретроспекции докато в един момент, малко преди края, миналото и настоящето не се застъпват.

Имах проблеми със стила на повествованието и макар в последствие да свикнах, така и не съм убеден дали ми хареса. Определено ключовото в историята е вътрешната битка на Малори, която до самия край на книгата не е сигурна дали е постъпила правилно. Да, и като споменах края… Той беше разочарование. Всъщност всичко останало в книгата ми допадна в известна степен – бързото развитие, промяната в настроенията на Малори, трудните решения, несигурността, но краят, поне според мен, е претупан. Някак е прекалено предвидим, до такава степен, че все очаквах някакъв обрат, който да ме накара да подскоча. За жалост, нищо такова не се случи. Наистина разочароващо, защото историята има толкова много потенциал и възможности за извъртане на нещата, а вместо това Малерман е играл на сигурно.

Не е случайно, че всички харесват „Кутия за птици“. Книгата се припокрива прекрасно с вкуса на читателите в последно време и резултатите са на лице. Има своите проблеми, но и своите силни моменти, в които човек само се гневи, че не може да чете по-бързо, та по-скоро да се озове на следващата страница.

Другите ревюта можете да прочетете в Аз Чета, Библиотеката и Книгоман.