“Кучешките звезди” ни понася на своите криле отвъд края на света.

Хиг не се дава на грипа, който му отнема почти всичко. Той преживява, ала не и жена му. Както и почти всички останали. Хиг е от малкото. Живее на старо летище, спи под звездите, а в краката му е сгушен Джаспар. Бангли живее с него, двамата са като два взаимоподдържащи се организма – Хиг лети и наблюдава с малката Чесна, Бангли – убива. Животът им е скучен, но сравнително спокоен докато един заблуден радио сигнал не разпалва почти безвъзвратно изгубената надежда за по-добър живот, за истински живот.

Очаквах нещо друго от “Кучешките звезди”, повече действие, а вместо това то почти отсъства през първите две третини от книгата. Питър Хелър го е запазил за края, но дори там е бил пестелив. Това е история за вътрешната борба на един човек, загубил всичко. Хиг е изключително земен образ, в него няма свръхчовешка издръжливост, той не е герой, просто обикновен човек – пресметлив и умен, често поддаващ се на емоциите. Той има свои разбирания за света, макар светът вече почти да го няма. Хиг се опитва да спазва принципите, към които се е придържал преди всичко да се обърка.

“Кучешките звезди” не е от книгите, които се четат бързо. Просто нещата не се получават така. Прочитът изисква време. Отсеченият журналистически стил на Хелър може в началото да звучи малко странно, но с времето всичко идва на мястото си. Това е един от редките случаи, в които ми допадна липсата на плътност в описанията на околния свят. Събитията довели до апокалипсис не са от значение, те са просто щриха, която допълва картината.

“Кучешки звездите” е лирична, може би прекалено на моменти, определено не е от книгите, които обикновено чета, но си заслужава, защото е нетипична, неочаквана и изпълнена с надежда.

Други мнения за книгата можете да прочетете в Книголандия, Аз Чета и Книгозавър.