“Изтръгнати от корен” от Наоми Новик бе едно от фентъзи явленията на последните месеци. Романът съумя да пребори конкуренцията за Небюла и събере куп положителни ревюта.

Агниешка е обикновено момиче от малко селце. Или поне така си мисли. Или поне така изглежда на пръв поглед. Селцето е под опеката на Змея – безсмъртен магьосник, който ги предпазва от опасното въздействие на Леса. Неговите услуги обаче си имат цена – веднъж на десет години той взима едно момиче от селцето на Агниешка, което да му служи. Никой не знае в какво точно се изразява тази служба. Момичетата се връщат след десет години корено променени и не говорят много по темата.

Кашия, най-добрата приятелка на Агниешка, вече се е подготвила да бъде избрана. Всички го очакват – тя е благородна, трудолюбива и лесно привлича вниманието на околните. Изборът на Змея изглежда ясен, а Ниешка се опитва да свикне с мисълта, че ще изгуби приятелката си. Нещата се объркват в деня на избора, когато вместо Кашия, Змея посочва Агниешка. Всички са били толкова убедени в неговия избор, че Агниешка въобще не е подготвена за новите неща, които се очакват от нея – да се грижи за кулата на Змея и да върши цялата домакинска работа. За нейн късмет или не съвсем, магьосникът има изцяло различни планове за нея, а домакинските ѝ способности и външната красота никога не са били от значение. В нея дреме нещо съвсем различно, което кара Змея да я избере.

“Изтръгнати от корен” е част от все по-популярния жанр на фолклорното фентъзи, осеяно със славянски мотиви – повечето от тях грешно представени/използвани, ала това е съвсем друга тема. Новик разказва и описва прелестно, което за мен е и най-големият коз на книгата. Историята в началото ми бе толкова скучновато преекспонирана, че почти се отказах да чета напред. Продължих и не съжалявам, защото авторката някак съумява дори от този наглед сив свят да създаде нещо интересно, осеяно с обрати и интересни връзки. Е, обратите далеч не са това, което сме свикнали при някой други фентъзи писатели, но въпреки това държат под напрежение и успяват да изненадат.

И докато историята макар да има своите проблеми, все пак се развива и привлича вниманието на читателя, то образите на Новик на моменти са открито дразнещи. Липсата на каквато и да е било свежест или оригиналност в тях на моменти е направо крещяща. Приятелството между двете млади момичета е стереотипно, не се разчупи дори след любопитната ситуация, в която бяха поставени. Основният мотив в книгата се върти около спасяването на Кашия (многократно такова), но аз като читател не можах да усетя никаква привързаност към нея, какво остава за притеснение, че нещо лошо може да ѝ се случи. От друга страна Агниешка е толкова предвидима, че на моменти ми идваше да прескоча десетина страници, та да има върху какво да поразмишлявам. Змея вероятно ще се хареса на много читатели, стига преди това да не са се натъквали на идентични като него образи в други книги – тайнствен може би зъл магьосник, който не е чак толкова зъл, но все пак е чепат, но това трябва да го прави интересен.

Хубавото на “Изтръгнати от корен” е, че успява да въведе, развие и завърши почти цялостно историята в рамките на една книга – нещо, което в наши дни се среща все по-рядко и по-рядко. В стила на Новик има нещо старовремско, което привлича, пленява и бе основната причина на моменти да продължа да чета. Няма да отричам, че някои от извадките от славянската митология бяха тотално нелогични и създаваха впечатление, че са просто там, защото е трябвало да има нещо. Любопитно ми е дали Новик нарочно е решила да използва съкращението Ниешка вместо стандартното Ага/Агата – лично за първи път чувам такова обръщение и ми беше адски трудно да свикна с него. В българския превод работата с имената е още по-объркана – особено решението да се използва Каша вместо Кашия.

“Изтръгнати от корен” ме остави със странно усещане. Макар да е самостоятелна книга, не я усетих като такава. Липсваше ми енергичния финал, с който трябваше да завърши. Искаше ми се да харесам книгата повече, още повече след позитивните мнения на мои познати, ала така и не се получи. Не съм сигурен, че дори разбирам как книгата е номинирана за “Небюла”, а какво остава да спечели наградата. Може би и това бе причината да имам далеч по-големи очаквания, които останаха неоправдани.

В крайна сметка “Изтръгнати от корен” е прекрасно написана и приятна за четене книга, която определено мнозина ще харесат, а Новик е страхотен разказвач, но книгата си има своите проблеми. Проблеми, които лично за мен, бяха прекалено големи, още повече щом говорим за лауреат на толкова престижна наградата като “Небюла”.