“Град на стълби” навярно е книгата, която най-много пъти ми бе препоръчана от началото на година. И не разочарова, никак дори.

Баликов е столицата на Континента, където някога са живели Боговете. След смъртта им голяма част от града е разрушена, а през последните години трескаво се изгражда на ново. Шара Тивани е изпратена в Баликов (или по-точно сама се изпраща), за да разкрие убийството на своя ментор. Тя е агент на разузнаването, а основното й оръжие е острия като бръснач ум…и нейният верен асистент – Зигруд. Решена да разплете случая, тя неусетно затъва в блатото на местната политика. Ситуацията се оказва далеч по-сложна от очакваното, а когато открива, че в цялата каша е забъркан и Воханес Вотров, с когото се познава доста отблизо, нещата стават още по-объркани. Фамилията на Шара също не помага. Наследница на убиеца на боговете, тя определено не е добре дошла на Континента, където спомените за тяхното величие са толкова пресни.

“Град от стълби” е от жанра книги, които обичам най-много – една голяма литературна каша. В този роман присъстват някой типични фентъзи елементи – Зигруд например е емблематичния за целия жанр велик войн, способен на невероятни подвизи. Същевременно Шара далеч не е красавица от приказките, дори напротив. Ърбън средата, в която се развива действието, не е непозната на повечето читатели, но е добре изградена и интересна. Всичко това е смесено с огромно количество митология и постоянни препратки към боговете, които някога са властвали на Континента. Искрено се забавлявах из страниците на “Град от стълби”. Основният коз на книгата е точно нейната нетипичност.

Определено една от най-приятните фантастики за последните няколко години. Може би краят беше малко под очакваното ниво, може би нещата трябваше да се случат малко по-различно, но въпреки това ми хареса много. С удоволствие ще прочета и продължението. “Град на стълби” е стрък свежи пролетни цветя насред сивото литературно ежедневие.

Ревюта на други книги от поредицата:

• “Град на остриета”