Преди четиристотин години, по време на Б’ехт Ихман, водачите на дванадесетте пустинните племена се обявяват за владетели на Шаракхай. С цената на огромна жертва те получават власт над града от самите богове. Ала жертвата не свършва до тук – те трябва да я принасят през всичките тези години, през всяка нощ на Б’ехт Жа’ир.

Чеда израства сама. Майка ѝ е екзекутирана за нарушаване на кралските закони когато тя е едва на осем. Отглежда я знахарят Дардзада, когото тя обвинява за нейната смърт. Сега Чеда е опитен боец – печели битка след битка на арената, скрита зад гладиаторската маска и прякора Белият вълк. Тя отлично познава подземния свят на Шаракхай. Понякога изпълнява различни поръчения на Озмън, собственика на арената, за което той ѝ плаща добре. Нейната цел обаче е друга. От деня, в който вижда безжизненото тяло на майка си, тя желае само едно – да убие дванадесетте крале на Шаракхай. Това изглежда като почти невъзможна задача докато съвсем случайно из страниците на любимита книга с поеми на майка си, Чеда не открива скрити насоки и препратки към кралете. Бързо се ориентира, че майка ѝ е открила нещо, което е изплашило до толкова кралете, че те да я убият. Между стиховете се крие ключът за тяхното сваляне.

Не е лесно да изградиш история, базирана в пустинен свят, който да не бъде дразнещо копие на Дюн и неговите производни. С тази задача Бейлиу в голяма степен се е справил. Героите му са много приятни – бързо влизат под кожата на читателя. Имах проблеми с имената им, но след стотина страници вече спрях да им обръщам внимание. Чеда има огромен потенциал да се превърна в любимка на читателите. Със своята борбеност и непреклонност донякъде ми напомняше на Вин от Мъглороден.

Идеите в книгата може и да не са особено оригинални, но Брадли Бейлиу е толкова добър разказвач, че съумява да намери правилното място за всяка една от тях. Изказът му на моменти ми напомняше на Джордж Мартин. Може би обратите бяха прекалено предвидими и внимателният читател ще бъде готов за тях, но пък са идеално изградени логически. Искаше ми се краят да бе развит малко по-мащабно и смело, ала Бейлиу все пак решил да заложи на сигурно и да запази фойерверките за следващите части.