Червеноризци се е превърнало в нарицателно за онези персонажи в научно-фантастичните филми, които умират, преди дори да бъдат представени. Всеки път когато има схватка с извънземни или битка между космически кораби, при всяка една експлозия те загиват и никой не научава тяхната история. Джон Скалзи решава да ни разкаже точно за тях.

Мичман Ендрю Дал е назначен на капитален кораб “Дръзки”, флагмана на Общовселенското обединение. Това е изключително престижен пост и младият мъж с нетърпение очаква да види прочутата лаборатория по Ксенобиология, която е разположена на кораба. Изглежда, че късметът му се е усмихнал и животът му се движи в правилна посока, докато не започват да се случват странни работи. Заедно с новите си колеги мичманът забелязва, че по време на всяка изследователска мисия умира някой от екипа. Смъртността е прекалено висока, дори за рисковите мисии, които “Дръзки” обичайно поема. Странно е също, че капитанът, научният офицер и лейтенант Керенски винаги преживяват мисиите, макар и тежко ранени. За сметка на тях най-често умира някои от новаците. Ендрю Дал и приятелите му се впуска в проучване на ситуацията, но някои от отговорите, на които попадат, са толкова абсурдни, че е трудно дори да бъдат взети на сериозно.

“Червеноризци” е  изключително забавна книга, открита критика към всички останали в жанра, които не смеят да излязат от клишетата. Романът е носител на престижната награда “Хюго” за 2013 г. Чете се бързо и приятно, което е типично и за другите книги на Джон Скалзи (“Войната на старците”, “Призрачни бригади” и т.н.). Може би очаквах малко повече от самата история, но въпреки това искрено се забавлявах из страниците. Мисля, че всеки почитател на жанра ще оцени оригиналността на това произведение и ще му се наслади в някаква степен.