Тетралогията “Мъглороден”, развиваща се 300 години след действията в първата поредица, постепенно премина от лека закачка на Сандерсън с феновете към пълноценна част от цялостната история.

Уакс донякъде се е примирил със съдбата си да бъде обществена личност и с всички отговорнoсти, които вървят ръка за ръка с положението му. Той е готов да загърби собственото си щастие и да сключи така нужния на дома му брак със Стерис. За негово (не)щастие сватбеният им ден бива провален от неясен инцидент. Докато Уакс и Стерис обмислят как да пренаредят плановете си и се подготвят за повторна организация, при Уакс се появява една от личните кандри на лорд Владетеля – МеЛаан. Тя има нужда от неговата помощ, но не иска да му каже нищо повече, преди той да се съгласи да ѝ помогне. Когато Уакс отказва, същото предложение е отправено и към сестрата на Стерис, Мараси, която от край време помага на Уакс и Уейн. Тя изгаря от желание да се докаже и да се впусне в приключение. Уакс, решен да не оставя Мараси сама да предприема някаква опасна задача, настоява също да чуе за какво става дума. Една от другите кандри, РеЛуур, се е натъкнал на информация за древен артефакт, който е принадлежал на самия лорд Владетел. Според преданията този, който притежава артефакта, ще се сдобие с нечувани сили. За жалост, РеЛуур вече не е в състояние да им даде каквато и да е било допълнителна информация за артефакта. От малкото, което е успял да сподели, МеЛаан предполага, че той не само е открил местонахождението на артефакта, но и нещо друго. Уакс бързо променя мнението си, когато кандрата му показва снимка на жена, водена против волята си от двама охранителя. Телсин – сестрата, която е считал за мъртва – не само е жива, но е в ръцете на чичо му, който определено има пръст в цялата тази история.

Сандерсън за пореден път не разочарова. Третата част от тетралогията е изпълнена с почти неспирен, холивудски екшън, но и донася поне част от така желаните от читателите отговори. Не всички, Сандерсън не е от авторите, които обичат да изясняват всичко, но достатъчно, за да може да се почувстваме удовлетворени и спокойно да изчакаме последната част.

С удоволствие се наблюдава развитието на образите на Уакс, Уейн и Мараси. Любопитно е как Сандерсън успява да изгради паралел между Уакс и Вин от първата трилогия. Макар приликите между двамата да са почти никакви, някак развитието им е сходно и в един момент се озовават в идентични позиции, решени да рискуват себе си и собственото си щастие в името на общото благо. Интересно е, че не само Уакс получава лека доза сериозност в тази книга, но също така и Уейн. Въпреки това химията между двамата е запазена и израстването им в никакъв случай не се усеща като изкуствено. Не на последно място остава и образа на Мараси, която тук вече се вихри в пълноправна главна роля, и най-накрая получава своя истински шанс да се докаже.

Увлекателният стил на Сандерсън впримчва читателя още от самото начало в страниците и обемът на третата част от тетралогията почти не се усеща. В края имах чувство, че книгата е прекалено кратка. Сандерсън не пропуска да добави още детайли към и без това подробно изградения и описан свят на поредицата. Особено любопитни бяха ретроспективните глави, свързани с Уакс и неговото детство. Финалът от своя страна е типично в стил Сандерсън – експлозивен, изпълнен с обрати и разкрития. В творбите му вече съвсем отчетливо се разпознава рутината, с която работи. И трите книги от тетралогията са структурирани почти аналогично и въпреки, че това не дразни, на моменти действието е предвидимо и по-наблюдателният читател навярно ще предусети задаващите се обрати. Това е може би и най-значителният минус на тази част – просто не мога да кажа, че истински ме изненада, но това са рисковете, които позволяват на Сандерсън да пише толкова бързо.

Ако предните книги от поредицата са ви харесали, то тази в никакъв случай няма да ви разочарова. Ако тепърва ви предстои да се срещнете със Сандерсън, то определено препоръчвам да започнете с поредицата хронологично, за да уловите всички тънки връзки между двете отделни трилогии и да им се насладите напълно.

Ревюта на останалите части от тетралогията: “Мъглороден: Сплавта на закона”, “Shadows of Self”.