В рубриката “Класика” ще ви запознавам с по-стари произведения, които по една или друга причина смятам, че заслужават втори живот.

“Денят на Чакала”,  “Четвъртият протокол”, “Кучетата на войната”. Все произведения, които оформят сегашният изглед на жанра трилър. Не можете да очаквате от Форсайт страхотен език или интересни диалози, човек го чете заради неочакваните обрати и достоверността, която историите му излъчват. Точно това ще получите и от “Афганеца”.

Главният герой в историята на Форсайт е пенсиониран таен агент на име Майк Мартин, който бива изпратен под прикритие да разкрие таен терористичен план. За целта той минава през различни премеждия с едничката надежда да успее да спечели доверието на водачите на Ал-Кайда.

Прочетох книгата след дълга почивка от Форсайт и може би това бе една от причините тя да ми допадне толкова много. Самата история не е нищо особено, да не кажем, че на моменти дори звучи изтъркано. Нещото, което веднага се набива на очи, са детайлите в историята. Тук няма нищо случайно, всяка една малка подробност е на правилното място и си личи, че това не е случайност, а резултат от добре проведено проучване.

Темпото в книгата на моменти ми се струваше прекалено мудно, но това е друга характерна черта на британския писател. Форсайт никога не бърза, той целенасочено добавя препратки към миналото, за да убие действието. Често читателят има усещане, че пред него е документално произведение, а не трилър. Това е просто подготовка за големия финал, мястото където всъщност е стихията на  Форсайт. Той рязко забързва темпото, множеството заплетени нишки се разплитат по неочаквани начини, докато в един момент пред читателя не се подрежда цялостната картина, много по-задълбочена отколкото е очаквал.  Естествено, на моменти това може да бъде изнервящо, не всеки харесва да чете по няколко страници странична информация за това как действа ЦРУ, но това е Форсайт, тук сте в неговите владения, ако не сте подготвени за купищата детайли, то тази книга просто не за вас.