1. Не ограничавай въображението си. В телевизията има лимити – сценарият не винаги може да се адаптира, ако има прекалено много герои или продукцията изисква прекалено голям бюджет, с който студиото не разполага. В романа обаче няма ограничения – дава отлична възможност да разгърнете въображението си.

2. Представете различни гледни точки. Аз пиша за ситуацията на война. Всичко започва свито и впоследствие се разгръща. Ако представим Втората световна война като роман, трябва да покажем гледната точка на Хитлер, Мусолини, Рузвелт, Айзенхауер и т.н. Всички тези участници виждат света по различен начин.

3. ОК е да се заема от историята. Макар моят жанр да е фентъзи, заемам много от средновековната история. Войната на розите оказа много голямо влияние върху сюжета.

4. Изградете реалистични герои. Аз не съм бил джудже или принцеса и не мога да знаем какво е да бъдеш като тях. Но трябва да вляза в кожата им, за да пиша за тях. В някои ситуации можеш да говориш с реални личности – докато писах първата  и втората част, си писах с фен, който е парализиран. Той ми помогна много да опиша Бран. Но е важно тези герои да имат реалистична гледна точки.

5. Скръбта е мощно оръжие, но не прекалявайте. Тъжните моменти рефлектират силно върху аудиторията, но не трябва да се прекалява. Възможно е хората да бъдат отблъснати, ако загубят любимия си герой. Трябва да внимавате как и защо „убивате“ даден герой.

6. Не спестявайте насилието. Когато се пише за средновековна война, трябва да се покаже цялата грозота и ужас. Тези мечове не са само за демонстрация. Средновековните битки са били особено кървави. Удари с големи и остри парчета метал оставят невъобразими травми.

7. Избягвайте фентъзи клишета. Аз съм почитател на фентъзи жанра през целия си живот, но съм наясно с пропуските. Много често лошият е някакъв мрачен лорд, който седи в тъмното си място и ръководи своите зли сили. Това е повърхностно.

8. Създайте „сиви персонажи“. Чел съм много история и не попадам на изцяло героични или изцяло зли личности. Героите за едни са масови убийци, а за други – Майка Тереза и Ганди. Те могат да бъдат превъзнасяни, но и за тях могат да се открият не особено приятни неща. Всички ние не сме бели или черни изцяло.

9. Жонглирането с много герои е изкуство. Понякога сам не знам как да приключа поредицата „Песен за огън и лед“. Мисля, че ще успея, но съм включил толкова много герои, които в един момент започват да отказват да правят това, което им казвам. Ще разберем дали ще успея да завърша всичко през следващите около 10 години.

10. Всичко е временно. Всички сме на този свят за кратко. Същото важи и за моите герои. Важно е любовта, страстта, съчувствието, смехът, смехът дори в лицето на смъртта, да продължат напред. Този свят е много мрачен, но не бива да се отчайваме. Един от най-легендарните и вечни мотиви във „Властелинът на пръстените“ е, че отчаянието е най-голямото престъпление.

публикувано @ lira.bg