Има книги, които купуваме, защото са ни препоръчани от приятели. Други вземаме защото сме прочели приятно ревю някъде из интернет. Трети просто не можем да не добавим към библиотеките си просто, защото корицата е толкова добра, че не те оставя да я подминеш. Такъв беше и моят случай с “Булото”, прекрасното оформление ме свари абсолютно неподготвен и преди да се опомня бях на касата.

“Булото” е първата книга на съвсем новото българско издателство “Deja Book”. Произведението на Мартин Маринов е носител на наградата “Перото на Яворов”, но едва сега достига до широка публика.

Книгата отразява една от болните теми в българската история – преименуването и прогонването на българските турци през 80-те години. Това е едно от тези събития, за които много избягват да говорят, а други го правят с половин уста. На фона на тази болка двама млади се впускат в една не толкова обикновена любовна история. Мартин Маринов успява да намери правилните думи, докосва неудобните теми, но без да прекалява. Книгата представлява спомените на един неназован мъж за отминалите времена, за неочакваните пътища, по които той толкова често ни запраща, и за силата на любовта и свободата, с която тя ни дарява.

Това не е леко четиво, не е просто книжка, която да отгърнете докато си почивате. Това е произведение, което просто се чете бавно. Действието на моменти изглежда прекалено хаотично, но точно това е идеята. Това определено не е моята чаша чай, на няколко пъти ми беше трудно да продължа да чета, но това по никакъв начин не отнема от достойнствата на книгата.

“Булото” е роман за болка, за много болка. Ако не сте готови да я понесете, по-добре не посягайте към него.