Под номер четири в рубриката идва Явор Цанев – основател на издателство “Гаяна”, което дава път на редица български автори през последните години, а също така и на сп. “Дракус“. Освен всичко друго Явор е писател, а негови разкази са отличавани в не един и два конкурса.

Коя беше първата книга, която истински те заплени и с какво?

Разлиствах и декламирах наизуст по картинките “Работна Мецана” на Леда Милева още преди да мога да чета, а отстрани изглеждаше, че го правя. Ще трябва да ме е впечатлила.

Какво ти прави най-голямо впечатление, когато започнеш нова книга? На какво обръщаш особено внимание?

Предполагам, че всеки поглежда оформлението, прочита анотацията… Началото е важно, за да те “дръпне” и поведе нататък в текста, а това се постига по различни начини. Когато се случи неусетно – явно се е получила магията и е била в правилната за теб доза.

Любим автор?

Доста са, но да речем Рей Бедбъри, Уилям Уортън, Вонегът, Роалд Дал, Шекли, Томас Харис, Макс Фриш, Патрик Зюскинд – всъщност този така простичък въпрос е труден.

Книгата, която така и не успя да завършиш?

Много са. Наистина много. Работил съм в библиотека и съм започвал доста книги, но която не те грабне – така и не вземаш за четене. Не виждам смисъл да го правиш без желание, когато виждаш колко хиляди са строени и чакат за вниманието ти.

Имаш строго определено време за четене или просто използваш всеки свободен миг?

Нямам определено време. Затова пък се случва да ми се чете, а да имам други задачки. Понякога, за да се почувствам свободен, си позволявам да зарязвам работата и да чета. Проблемът е, че напоследък четенето е част от работата ми.

Автор, който не харесваш, но не смееш да си признаеш?

Ха! Защо да не си признаеш – наличието на толкова много четива и автори ти дава свободата да избираш и няма нищо по-нормално от това да харесваш едно и да не харесваш друго. Освен това, четящите са наясно, че с книгите нещата са като при хората – трябва да си паснете.

Литературен свят, който би избрал пред реалния?

Не съм мислил по въпроса и не ми хрумва свят, който бих предпочел. Но пък със сигурност не бих желал да се получи нещо като в “Тъмната половина” на Кинг, например.

Кое предпочиташ – нов роман на познат автор или нов роман на напълно непознат автор?

В единия случай имаш своите очаквания и така да се каже “залагаш на сигурното”, а в другия навлизаш в нови литературни приключения. Така че – въпрос на моментно предпочитание. Понякога ми се чете нещо ново, друг път съм наясно какво точно. И обичам да препрочитам. Изключително удоволствие е. А за пишещите – смятам, че е задължително да препрочитат любимите си книги.

Коя прочетена книга те грабна най-много през последната календарна година?

Дори да се сметне, че отговорът ми е реклама – това е сборникът “451 градуса по Бредбъри”, който издадохме – изключително съм доволен, че се получи толкова добра книга, защото едновременно отдадохме почит на един велик писател и представихме пред читателите истински добри родни автори.